ЖИВКА: (заканително) Като какво?
ЧЕДО: (мънкайки) Ами…
ЖИВКА: Хайде, хайде, лавни, ако искаш да ти почеше езика параграф седемдесет и шести.
ЧЕДО: Охо, вие говорите, като че ли сте министър.
ЖИВКА: Ако не съм министър, министерша съм, а това понякога е много повече!
ДАРА: Чедо, майко! Не се карайте не подхожда на министерска къща.
ЖИВКА: Разбира се, но като няма възпитание за министерска къща…
РАКО: (втурва се) Мамо, татко станал министър!
ЖИВКА: (целува го) Кой ти каза, чедо?
РАКО: Децата и веднага започнаха да ми викат министерско прасе.
ЖИВКА: Повече няма да дружиш с тия гамени.
РАКО: Ами с кого?
ЖИВКА: С децата на английския консул.
РАКО: Те ме псуваха и на майка.
ЖИВКА: Запиши ми кои са псували! Ще ги преместим в провинцията: и децата, и класа, и учителя. В тая държава трябва да се тури ред и де се знае кой може да се псува на майка и кой не.
РАКО: Много се радвам, че татко стана министър.
ЖИВКА: А защо, мама?
РАКО: Защото ако ме пердашиш, аз ще организирам демонстрация и ще викам: Долу правителството!
ЖИВКА: Марш, марш от тука!
РАКО: (гледа навън) Тате си иде!
ЖИВКА: (обърква се) Деца, деца, стойте зад мене. Боже мой, сутринта излезе от къщи като обикновен човек, връща се министър!
ПОПОВИЧ: (появява се на вратата с цилиндър)
ЖИВКА: (прегръща го) Министре мой!
ЧЕДО И ДАРА: (целуват го) Честито!
РАКО: (вика) Долу правителството!
ЖИВКА: (скача като ужилена) Марш от тук! О, боже, как можах да го родя такъв!
ПЕРО: Извинете аз такова… дойдох да съобщя, че г-н Попович стана министър.
ЖИВКА: Знаем, знаем г-н Перо.
ПЕРО: Знам, че знаете, но все пак аз исках да ви съобщя, че пръв му занесох цилиндъра!
ЖИВКА: А, за това ви благодарим! Много ви благодарим!
ПЕРО: И аз ви благодаря! (кланя се)
ЖИВКА: Сега в Министерството ли отивате, г-н Перо?
ПЕРО: Да, госпожо министершо!
ЖИВКА: Наредете министерския автомобил да дойде тук в четири часа!
ДАРА: Мамо, защо ти е?
ЖИВКА: Искам да мина три пъти от Калемегдан до Славия. После може и да Умра!
ЗАВЕСА
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
(Същата стая, но с богата мебилировка, наредена безвкусно)
ЧЕДО: (седи зад бюрото на което има телефони) Госпожа министершата в момента не е в къщи… Не… Как?… А, викала ви е? Заповядайте тя скоро ще се върне. Моля вашето име? Доктор Нинкович секретар в министерството на външните работи… (затваря телефона)
АНКА: Донесоха визитките.
ЧЕДО: Колко са?
АНКА: Шестотин.
ЧЕДО: Шестотин!!!
АНКА: Толкова поръча госпожата.
ЧЕДО: Добре, добре, върви!
ЧЕДО: (отваря един от пакетите) Чети моля те! (подава и визитна картичка)
ДАРА: (чете) „Живана Попович — министерша“ (говори) Сменила си името — Живана.
ЧЕДО: Разбира се. Че кой пише на визитната си картичка — министерша? Като че ли е професия. ЖИВКА и се вижда просто.
ДАРА: Шестотин визитни картички!
ЧЕДО: Колко години мисли да стои министерша? Или може би ще го разпространява сред народа, като прокламации?
ДАРА: Ти говори ли с тате?
ЧЕДО: Говорих! Представи си, моля те, хем иска да бъде министър, хем иска да бъде чист. Казвам му издействувай ми един стопански заем. Тия заеми нито за стопанство се употребяват, нито се връщат на държавата.
ДАРА: Ще издейства ли?
ЧЕДО: Не щял да злоупотребява с поста си.
ДАРА: Измисли и поискай нещо друго.
ЧЕДО: Вече съм измислил.
ЖИВКА: (към АНКА, която носи новата и рокля) Сложи я тука. Или по добре, занеси я в гардероба. Даро, вземи и шапката!
(Дара и АНКА излизат)
ЧЕДО: (след като остават сами) Аз, майко, реших да уредя работата окончателно.
ЖИВКА: А, много хубаво. Тъкмо и аз съм решила да уредя работата окончателно.
ЧЕДО: Аз съм решил, значи, вие още днеска да говорите с татко…
ЖИВКА: Аз пък съм решила, да си взема дъщерята обратно.
ЧЕДО: Да я вземете обратно?!
ЖИВКА: Ти да си излезеш кротко и тихо от тая къща и да оставиш жена си.
ЧЕДО: Как?!
ЖИВКА: Просто да напуснеш жена си и тя да напусне теб.
ЧЕДО: А защо, моля?
ЖИВКА: Ще и намерим по добра партия.
ЧЕДО: Какво?
ЖИВКА: Кой си ти? Един обикновен нехранимайко…
ЧЕДО: (обиден) Госпожо министершо!