ЖИВКА: Ние сега говорим приятелски и аз приятелски ти казвам, че си нехранимайко. Нито имаш образование, нито знаеш езици…И от службата три пъти са те уволнявали.
ЧЕДО: Позволете…
ЖИВКА: Няма „позволете“ Каквото било, било. Ако нещо може да се поправи, трябва да се поправи.
ЧЕДО: Кого искате да поправяте?
ЖИВКА: Не тебе!… Положението… Затова ще те изгоним. Ако пък се споразумеем фамилиарно, ще получиш повишение.
ЧЕДО: Моля ви се, вие сериозно ли говорите?
ЖИВКА: Зъболекарят, при когото си правих зъба, (показва златния си зъб) вече е говорил с бъдещия зет.
ЧЕДО: Ама как може така, при здрав — прав мъж да се говори за бъдещ зет?
ЖИВКА: Не мога да изпусна такъв добър случай!
ЧЕДО: А смея ли да попитам, кой е тоя бъдещ зет?
ЖИВКА: Дипломат. Почетния консул на Ни… (вади бележник) Почетен консул на Никарагуа.
ЧЕДО: Как му е името?
ЖИВКА: Казва се Ристо Тодорович… Зъболекаря казва…
ЧЕДО: Кажете на този сватовник, зъболекаря, че и аз умея да вадя зъби. Предни вадя по няколко наведнъж, а задните един по един, но като извадя един разклащам всички останали (излиза бесен).
ЖИВКА: (гледа си зъбите) Дали не трябваше да си сложа и един от ляво за симетрия? (отива на телефона) Ало …Централата ли е? Дайте ми моля ви се 5872… Ало… Фотографът Пешич ли е?… Вие ли сте?… Тук е госпожа Живана Попович Министершата. Забравих да ви питам, кога ще бъдат готови снимките?… Така… А не може ли по рано? Защото от пресата напират… И няколко чужди вестници… Нали знаете как е за чужбина!…
УЧИТЕЛКАТА (облечена екстравагантно с очила. Излиза възбудена от стаята.)
РАКО: (върви след нея) Шокинг!
ЖИВКА: Какво има?
УЧИТЕЛКАТА Невъзможно, невъзможно е се работи с него. Не мога да го понасям повече.
ЖИВКА: Какво има?
УЧИТЕЛКАТА: оля, питайте го. Отвратително ми е дори да ви кажа.
ЖИВКА: Говори! Какво и каза?
РАКО: Нищо.
УЧИТЕЛКАТА: ! Това минава всякакви граници! Напсува ме на майка.
ЖИВКА: Нещастнико, как можеш да псуваш на майка учителката си по английски език?
РАКО: Тя защо ме кара да повтарям десет пъти: „рещонс лайзенигерс“.
ЖИВКА: Ще повтаряш.
РАКО: Нека тя да каже десет пъти „ау фъкъ тю флай“ пък после, ако ще и на баща и на майка да ме псува.
УЧИТЕЛКАТА: Но госпожо, той отново псува!
ЖИВКА: Марш говедо такова! И аз, нещастницата, искам да научи английски, за да общува с децата на английския консул. Той ще вземе да напсува и самия консул. Махай се от очите ми!
РАКО: (излизайки) Не ща да си троша ченето с тоя твой английски език! (излиза)
ЖИВКА: Извинявайте г-це Сойка. Моля ви се, елате пак утре.
УЧИТЕЛКАТА: Невъзможно е да се работи с този човек!
ЖИВКА: Вие само елате, а този човек ще си получи заслуженото.
УЧИТЕЛКАТА: А какво става с моята работа? Ще се уреди ли?
ЖИВКА: Ама разбира се. Само, че трябва време. Вие идвайте, идвайте!
УЧИТЕЛКАТА: Правя го само заради вас. (излиза)
ЖИВКА: (вика) Даро! Даро!
ДАРА: (идва) Какво?
ЖИВКА: Уредих работата с Чедо. Освободих го от длъжност.
ДАРА: От какво си го освободила?
ЖИВКА: От длъжността съпруг. От днес вече не е твой мъж. Разбираш ли?
ДАРА: И защо?
ЖИВКА: Защото се яви по добра партия.
ДАРА: О, боже, майко!
ЖИВКА: Човек с положение. Почетен консул на Ни…Не мога да се сетя чий консул беше… Казва се Ристо Тодорович — търговец.
ДАРА: Боже майко, аз съм женена!
ЖИВКА: Той не ти е прилика. Нищо и накакъв мухльо, на който единствената професия е зет.
ДАРА: Той е мой мъж!
ЖИВКА: О, боже! Ти наистина ли няма да го зарежеш?
ДАРА: Само ако разбера, че ме мами.
ЖИВКА: Мами те!
ДАРА: Кой ти каза?
ЖИВКА: Мъж е все трябва да мами жена си. От бога е дадено.
ДАРА: Докато не се уверя не вярвам!
ЖИВКА: Живот и здраве — ще се увериш.
ДАРА: (плаче) Не е истина…
ЖИВКА: Гледай я сега, и защо плачеш?
ДАРА: Да се смея ли? Плача, разбира се, че плача. (излиза)
АНКА: (на вратата) Господин Перо ви моли да го приемете.
ЖИВКА: Уф! Аман от тоя. Нека влезе!
(АНКА въвежда Перо)
ПЕРО: Добър ден! (ЖИВКА чете вестник) Извинете… Отбих се само да попитам… Не е ли нужна на госпожа Министершата някаква услуга?
ЖИВКА: (хладно) Благодаря. Засега не.
ПЕРО: Аз само исках да замоля госпожа Министершата, да не забравя, че аз занесох цилиндъра…. (Тя не го слуша. Перо отчаян си тръгва)
ЖИВКА: Я чакайте! Вие познавате ли моя зет?