ПЕРО: Познавам го много добре.
ЖИВКА: Знаете ли така — нещо по специално за него?
ПЕРО: Например?
ЖИВКА: Например… дали си има някоя жена, с която… как да кажа… така де?… Все нещичко трябва да сте чули!
ПЕРО: Нищичко не съм чул госпожо. Досега той беше само един беден чиновник, а вие знаете жените струват пари.
ЖИВКА: Значи според вас бедния чиновник, непременно е верен мъж.
ПЕРО: Не, не казвам това, знам че има някой, но аз никога… чувал съм за други…
ЖИВКА: Как се справят?
ПЕРО: Извинете, неудобно ми е да говоря пред вас такива работи.
ЖИВКА: Ама говорите, де!
ПЕРО: (стеснява се) Например, ако в къщата има млада слугиня, или нещо такова… Защото с малка заплата…
ЖИВКА: (удря се по челато) О, Боже! Разбира се! Разбира се!
ПЕРО: Щастлив съм да ви направя услуга. Каквато и да е. Вие няма да ме забравите нали?
ЖИВКА: Не се безпокойте!
ПЕРО: Запомнихте ми името, нали? Перо от административния отдел. (кланяйки се излиза)
ЖИВКА: (звъни)
АНКА: (идва) Моля?
ЖИВКА: Ела по наблизо, Анке. (оглежда я) Анке, ти как си с мъжете?
АНКА: От къде да знам как съм!
ЖИВКА: Мъжете… така… лесно ли налитат на теб?
АНКА: Как да ви кажа, госпожо, мъжете въобще лесно налитат.
ЖИВКА: Анке, ако ми направиш една услуга, ще те възнаградя богато.
АНКА: Добре. А каква услуга?
ЖИВКА: Ами това… моят зет да налети на теб.
АНКА: Ауу!
ЖИВКА: Стига с това „ауу“!
АНКА: Но госпожо, аз не съм такава. Ауу, какво лошо мнение имате за мен.
ЖИВКА: Ако свършиш тая работа ще имам хубаво мнение за теб.
АНКА: Ау! Вашият зет е женен!
ЖИВКА: Ако не беше женен, хич нямаше да те търся за подобна услуга.
АНКА: Госпожо, не ме ли изпитвате?
ЖИВКА: Ако успееш, ще получиш по-висока заплата и мъжът ми ще ти даде държавен заем.
АНКА: Сериозно?
ЖИВКА: Само ако налети!
АНКА: Кажете ми какво да правя и докъде мога да стигна?
ЖИВКА: Стигай докъдето искаш. Главното е да примамиш моя зет в твоята стая и аз да го заваря там.
АНКА: И повече нищо? Само да дойде в моята стая?
ЖИВКА: И да си свали палтото. Да го заваря аз без палто.
АНКА: Само палтото ли?
ЖИВКА: Ами какво още?
АНКА: Ще напаля печката.
ЖИВКА: Сега през май?
АНКА: Госпожо, да не опера накрая аз пешкира?
ЖИВКА: Не се безпокой.
АНКА: Ами ако младата госпожа ми си разсърди?
ЖИВКА: В тая къща имам право да се сърдя само аз.
АНКА: Разчитайте на мен госпожо, ще направя каквото мога.
ЖИВКА: Е, хайде и ме дръж в течение…
АНКА: Добре, госпожо! (излиза)
ВУЙЧО ВАСО: (идва отвън) Добър ден, Живке!
ЖИВКА: О, Васо ти ли си? Как тъй се накани?
ВАСО: Как няма да се наканя. Вуйчо съм ти, близък съм ти. Покрай тебе и мен почитат.
ЖИВКА: Ти пък как разбра, че и тебе почитат ?
ВАСО: Ами ей така! Седя в кафенето, стана и кажа: „Отивам при моята племенница, министершата, да пия едно кафе!“ Всички свалят шапка: „Сбогом, господин Васо! Всичко хубаво, господин Васо! И мене ми става мило, като че ли някой ме гъделичка по корема.“
ЖИВКА: Сигурно, сигурно.
ВАСО: Откога чакам някой от нашия род да се прослави. Бях се отчаял, когато един прекрасен ден, най-неочаквано ти скочи направо при министершите.
ЖИВКА: Как така най-неочаквано?
ВАСО: Не, то беше неочаквано за нас, а за тебе си беше съвсем очаквано.
ЖИВКА: Добре де, какво печели родът от това?
ВАСО: Боже, Живке! Че защо стана министерша, ако за собствения си род не се погрижиш?
ЖИВКА: Да не сте един и двама…
ВАСО: Живке, никой на света не може така да те очерни, както собствената ти фамилия. За това всеки министър се грижи най напред за рода си, после за държавата. В края на краищата фамилията е по близка от държавата.
ЖИВКА: Да не искаш да обеся целия род на врата си?
ВАСО: (вади една бележка) Не сме чак толкова много. Ето аз съм направил списък — деветнайсет сме.
ЖИВКА: Деветнайсет! Васо, това е цяла рота!
ВАСО: Добре, бе ще задраскам някой друг.
ЖИВКА: И какво искаш сега?
ВАСО: Да ги приемеш. Всеки да си каже желанието и да видим какво може да се направи.
ЖИВКА: Аз нямам време да седна да обядвам, като хората а ти искаш…
ВАСО: Приеми го накуп.
ЖИВКА: Да не се обидят?
ВАСО: Ръцете ще ти целуват.
ЖИВКА: Нека дойдат утре след обяд.
ВАСО: Аз ще ги събера, а ти направи, каквото можеш. Ако не можеш — обещавай. И обещанието понякога стига. Е хайде, поздрави Дара и зетя. Довиждане! (отива си)
АНКА донася визитна картичка.
ЖИВКА: (чете) А, господин Нинкович? Нека заповяда.