Как да реагира на съобщението? Пишеха му героите от неговия цикъл приказки за възрастни. Приключенията на Чери имаха много почитатели, претърпяха няколко издания. Правата за филмиране откупиха италиански аниматори и ги окепазиха в някакви зъбати мутанти а ла Бруно Будзето. А ракът пустинник беше отгледал и възпитал Чери…
— Добри ли са новините? — пощальонът надничаше зад рамото му.
— Кажете ми — писателят сгъна плика, — вярвате ли, че една акула, пък била тя и синеока, може да телеграфира дотук чак от Тихия океан? Вярвате ли в това?
Униформата се вторачи хипнотизирана. Подир секунда докладва отривисто:
— След потъването на „Титаник“ във всичко вярвам!
— Какво общо има тук „Титаник“?
— Ами евреите, знаете…
— Евреите ли?
Мъжът сниши глас:
— Името Айсберг нищо ли не ви говори?
— Идиот! — Симеон вбесено хлътна в апартамента, затръшвайки вратата.
Пощальонът повдигна рамене и повика асансьора. Вечерта се прибра вкъщи при жена си и отсече: „Днес се скарах с писателя Лазаров. Да, оня надутият. Нарече ме «идиот», задето споменах, че евреите са потопили «Титаник». Ами че и децата го знаят! Казвам ти, Миче, това писателите не са стока. До един са чешити!“
Симеон реши да избяга. Затърси в антрето обувките си и бързо ги нахлузи. Да открие балтона обаче не бе така лесно. Закачалката скърцаше под огромен куп дрехи, други бяха оставени в безпорядък наоколо. Гостите гъмжаха в жилището като хлебарки и сякаш извираха от пода. Писателят не можеше да изтърпи повече даже едно чуждо докосване, насмешката и съжалението им го влудяваха. Трябваше да се отърве от този гибелен кошмар, узурпирал и без друго похитеното му лично пространство. Той сграбчи първото мернало се мъжко палто и го навлече. Беше му почти по мярка. Стисна дръжката на вратата.
— Къде?
Клинът на изречението го закова на място. Застина за момент и гузно се обърна. Коридорът беше пълен, мнозина надзъртаха от стаите и над главите на по-предните.
— Ти не разбра ли, че вече не можеш да шикалкавиш? — Симеон не виждаше говорещия. — Ако желаеш да се махнеш, ще дойдем с теб. Ние сме абсолютно неразделни. Обречен си на нас. И ние на теб. Не го ли проумя?!
Старецът мълчешком свали дрехата и тя падна на мозайката. Приближи до срастналата човешка маса, която се разцепи, за да го погълне в недружелюбните си редици. Той стигна до центъра на кабинета си, безцеремонно прогони момичето, изтегнало се в креслото му и седна. Никой не помръдваше, внезапно стана тихо като на погребение. Десетките очи обаче не го изпускаха нито за миг. Той се чувстваше накълцан от тези погледи като щикове.
Извади цигара и я запали. Издуха дима с горестна въздишка.
— Какво искате от мен?
— Извинение! — Марина разбута множеството. — Извинение и покаяние за всичко, което си сторил с нас!
— Това е нелепо, Марина! Не мога да отговарям за творчеството си пред самото него.
— Не, можеш! И ще го направиш. Ще те заставим. Ти ни причини само беди. Нека и ние малко те притесним.
Те бяха настръхнали като глутница. Святкащите им очи не вещаеха нищо добро, ала той рече издевателски:
— Кой ще подсмърча пръв?
— Аз! — Марина се изстъпи напред. — Искам от теб да напишеш отново „Балерината“. Героинята да не се казва Марина, да не прилича на мен и аз въобще да не фигурирам във фабулата. Искам си свободата! Никога не съм обичала балета, мразя да танцувам! Привлича ме рисуването. Ако ще ме използваш някъде, трябва да рисувам! И не ме обвързвай с мъжа ми, блудкав е. На него му дай червенобуза магазинерка с яки прасци и големи цици! Аз харесвам съвсем друг тип мъже — изящни, изтънчени, раними. Не фукльовци и грандомани!
— А едно танго с Ал Пачино не искаш ли? — писателят постепенно се съвзе от вцепенението си и започна да я дразни. — В краен случай мога да те уредя с някоя местна знаменитост.
— Не ме занасяй, старче, иронията ти е неуместна. Ще ми платиш за всичките си скалъпени истории! Животът ти ще стане ад!
— Животът ми винаги е бил ад. И не ти ще го влошиш! — извика Симеон. — Не желаеш ли да те изобразя като Клеопатра? Или, може би, Мерилин Монро? Не познавам жена, която да не бълнува да бъде Мерилин, макар че не се сещам за по-стандартна и прозаична физиономия от нейната. Давай, днес съм вълшебната ти кръстница! Подхвърли една тиква да я превърна в мерцедес!
В утихналото множество се разнесе глух ропот, избухнал на часа в истерична врява. Всички се караха и надвикваха, някои се мъчеха да докопат стареца или поне да го ударят. Марина много трудно въдвори някакъв ред.