По-късно, когато слънцето клонеше към залез, насядахме, все още облечени с мокрите бански костюми, а един слуга ни поднесе по чаша бледо, леденостудено мартини. В този миг бавно започнах да прелъстявам двете дами, използувайки собствения си метод. Обикновено когато мога да действувам на воля, това не ми създава особени трудности. Славя се с мъничък талант — че мога да хипнотизирам жените с думи и рядко търпя провал. Естествено, не го постигам само с думи. Самите думи, изказани от устата, са безвредни и се плъзгат по повърхността, докато истинското послание, неприличното и възбудително обещание иде от всички крайници и органи на тялото и се предава чрез очите. Честно си признавам, че мога да споделя с вас само толкова от начина, по който го постигам. Важното е, че се получава така. Ефикасно е като испанска муха. Убеден съм, че бих могъл да седя и срещу съпругата на папата (ако той имаше съпруга) и след пет минути, ако положа достатъчно усилия, тя вече ще се накланя през масата към мене с полуотворени устни и очи, светнали от възбуда. Това е дребен талант, нищо особено, но все пак съм благодарен, че съм дарен с него и за да не го прахосам, не пропускам нито една възможност по което и да е време.
Така че двете прелестни жени, дребният човечец и аз си седяхме близо един до друг в полукръг край басейна, отпуснати на шезлонги, отпивахме от чашите с мартини и усещахме върху кожата си топлото слънце на късния следобед. Бях в добра форма. Често ги разсмивах. Историята за лакомата стара херцогиня от Глазгоу, която си пъхна ръката в кутията от шоколадови бонбони и бе ухапана от един мой скорпион толкова разсмя дъщерята, че тя падна от шезлонга, а когато описах подробно как изглежда отвътре развъдникът ми за паяци в градината край Париж, и двете дами потрепериха от отвращение и доволство.
Точно в този миг забелязах, че очите на господин Азис ме гледат доброжелателно и някак присмехулно, сякаш ми казват: „Чудесно, радваме се, че не сте лишен от интерес към жените чак толкова, колкото казвахте в колата… Или може би подходящата обстановка ви помага най-после да забравите голямата си скръб…“ Господин Азис ми се усмихна, показвайки яркобелите си зъби. Усмивката му беше дружелюбна. Усмихнах му се дружелюбно в отговор. Какъв приятен човечец! Истински се радваше, че обръщам такова внимание на дамите. Дотук добре.
Ще опиша съвсем набързо следващите няколко часа, защото до полунощ не се случи нищо кой знае колко значително. Няколко кратки бележки стигат, за да отбележа този междинен период.
В седем часа всички си тръгнахме от басейна и се прибрахме в къщата, за да се облечем за вечеря.
В осем се събрахме в голямата гостна да пием по още един коктейл. Дамите бяха великолепно облечени, обсипани с блестящи бижута. И двете си бяха сложили разголени вечерни рокли, несъмнено създадени в голяма парижка модна къща. Домакинята беше в черно, дъщеря й — в бледосиньо, и миризмата на упойващия парфюм проникваше навсякъде. Само каква двойка представляваха те! Раменете на по-възрастната дама бяха леко отпуснати — нещо, което се забелязва само при най-страстните и опитни жени — по същия начин както краката на ездачката се изкривяват, защото е постоянно на седлото, така и раменете на страстната жена добиват някаква закръгленост от непрекъснатото прегръщане на мъже. Един вид професионална деформация, и то от най-благороден тип.
Дъщерята беше все още млада, за да притежава този почетен знак, но в нейния случай ми стигаше да стоя и да наблюдавам формите й. Когато се движеше из стаята, видях как бедрата й прелестно се плъзгат под тясната копринена рокля. По цялото продължение на гръбнака й растяха меки златисти косъмчета и когато стоях зад нея, трудно възпирах желанието да прекарам кокалчетата на пръстите си по този прекрасен гръб.
В осем и половина се преместихме в трапезарията. Вечерята, която последва, беше наистина великолепна, но няма да губя време, за да описвам храната и виното. През цялото време продължих да си играя извънредно предпазливо и коварно с чувствата на дамите, прилагайки всичките си умения, и когато поднесоха десерта, двете жени вече се разтапяха от погледа ми като масло на слънце.
След вечеря се върнаха в гостната за кафето с коняк, а после, по предложение на домакина, изиграха няколко робера бридж.
В края на вечерта знаех със сигурност, че добре съм си свършил работата. Старата магическа сила не ме беше напуснала. При подходящи обстоятелства, всяка от дамите ми принадлежеше, стига да я пожелаех. Не се лъжех. Това беше неопровержимата, чиста истина. Разбираше се от пръв поглед. Възбудата оживяваше лицето на домакинята и когато тя ме поглеждаше през масата за карти, огромните й тъмни кадифени очи ставаха все по-големи, ноздрите й се разширяваха, а устните й леко се отваряха и се мяркаше връхчето на влажния розов език, притискан от зъбите. Този жест беше чудесен и порочен, принуждавайки ме неведнъж да изиграя собствения си коз. Дъщерята не проявяваше чак такава смелост, но беше не по-малко пряма. Всеки път, когато очите ни се срещнеха, веждите й се повдигаха само частица от сантиметъра, сякаш питаха, след което девойката за миг се усмихваше лукаво и така отговаряше на въпроса си.