— Добре дошли в Ню Орлиънс, между другото — добавям, докато ги водя в дневната. Макар да има достатъчно места за сядане, всички те остават на крака. — Предполагам, че не сте дошли заради бляскавите отзиви за готвенето ми?
— Имаш ли изобщо някаква идея какво направи тази вечер? — изръмжава Морган, опрял ръце на хълбоците си.
— Боя се, че не знам за какво…
— Първо, дебненето пред къщата, после сценката пред автоморгата? Заради теб разследването ни се върна седмици назад, Руни. Не можем да си позволим да изгубим толкова време.
Точно както си мислех. Федералните наистина са били там. И по-лошо, агентите просто са стояли и са гледали как ме пребиват. Не е за вярване.
— Предупредих вашите хора — продължава той — да стоят настрана от тази работа. Точно заради подобни номера!
Поклащам глава с отвращение.
— Първо, не съм „вашите хора“ — отбелязвам. — Аз съм просто редови гражданин, който се опитва да опази града, който обича. И само за един следобед постигнах повече, отколкото вие за…
— Наблюдаваме онази автоморга от месеци — прекъсва ме той. — Напълнили сме я с подслушватели от пода до тавана. Ако не беше цъфнал да си играеш на полицай и да ги подплашиш всичките, щяхме да…
Тук млъква. Ядът и недоволството в погледа му са напълно неподправени. Такава е и тревогата. Страхът. Толкова са силни, че започват да влияят и на мен.
— Нямах представа, че сте пристигнали там преди мен — отвръщам внимателно. — Кои бяха онези? Какво…
— Спри, Руни — отсича той. — Просто спри. Върни се при бургерите си или каквото там готвиш. Тук става дума за много по-важни неща, отколкото можеш да си представиш.
— Ами кажете ми какви са! — настоявам. — Не желая да си мерим пишките, агент Морган. Позволете ми да ви помогна. Познавам града, познавам всички важни играчи и…
— Наистина ли искаш да ни помогнеш? Стой настрана.
Той пристъпва напред. Очите му се впиват в мен. Аз отвръщам на погледа му, без да трепна. Той също не трепва.
Най-сетне пита:
— Ясен ли съм, детективе? Или да те наричам главен готвач Руни?
Преглъщам яростта си и отвръщам:
— И двете стават.
Той дава знак на групата си да си тръгват. Изнизват се така безшумно, както и влязоха, свели глави като монаси. След като заключвам и пускам резето на входната врата, се заслушвам в ръмженето от двигателите на черните им джипове, докато се отдалечават в нощта.
Леко докосвам цицината на главата си. Още боли, но по-малко, а и подутината е поспаднала. Надявам се да се оправя бързо.
Надявам се и агент Морган да е приел изпълнението ми за чиста монета.
Защото няма начин да се откажа. След като знам колко близо бях тази нощ и какъв е залогът, в момента само загрявам, преди наистина да се захвана за работа.
Глава 25
На следващата сутрин пристигам пред „Готвачът убиец“ и откривам Марлийн отвън, наведена над пълен с лед контейнер за бутилки, който пълни с пластмасови бутилки „Биг Шот“.
— Аха — изсумтява тя и слага още една бутилка в контейнера. — Я виж ти какво е довлякла котката.
Ако не сте от Голямото спокойствие, сигурно не сте и чували за „Биг Шот“. Но ако сте тукашни, знаете, че е безалкохолно местно производство, популярно заради шантавите си вкусове, като например червен крем или син ананас. Напитката е газирана и приятна, точно обратното на снобска. Което е и причината да продаваме само нея.
— Мислех, че ще ми се зарадваш повече — казвам и приближавам бившата си жена. Още съм скован и ме боли от снощния бой, на фона на още незарасналите ми рани от случката на паркинга. Ако за по-малко от седмица някой те пребие с бейзболна бухалка и после с лост, ще се движиш по-бавно от обикновено. — Помощна работна ръка и така нататък.
— Помощна? Кейлъб, ние сме партньори — вече не в живота, слава на Бога, но в този малък бизнес, който наричаме „Готвачът убиец“. Или си забравил? Напоследък имам чувството, че точно това е станало.
— Марлийн, аз…
Тя ме поглежда по-внимателно и се стряска. Нежно докосва прясната цицина на главата ми, която косата не успява да скрие напълно.
— Какво, по дяволите, ти се е случило? — пита тя. — Да не си се сблъскал с ядосания мъж на Блонди?
— Не — отричам, отдалечавам се от нея и влизам в караваната, а тя тръгва след мен.
— Ще ми кажеш ли какво е станало с главата ти? Вече изкара едно сътресение тази седмица. Добре ли си? Онези от Франклин Авеню ли бяха?
Де да бяха, мисля си. Това би било приятно разнообразие.