Свивам наляво по Бъргънди Стрийт и се оглеждам къде да паркирам. Караваната е само на няколко пресечки оттук. Тъкмо намирам място, когато телефонът ми иззвънява. Страхотно. Сега Марлийн ще ме наругае, задето я оставям сама по цял ден и задето съм я събудил. Включвам на задна и започвам да намествам колата, а телефона включвам на високоговорител.
— Map, съжалявам, но съм страшно зает и се налага…
— Кейлъб? — Гласът е мъжки. — Гордън е. Събудих ли те?
Опа. Гордън Андрюс, чаровният, опитен и високоинтелигентен частен детектив, на когото се обадих вчера — онзи с двете магистратури.
— А, здрасти — казвам. — Не, не си ме събудил. Какво става?
— Обаждам се с новини. Реших, че ще искаш да ги чуеш.
Непременно искам. Хвърлям поглед към часовника на таблото. 6:33 сутринта.
— Определено не си губиш времето, Гордън. Благодаря ти, че се обади толкова бързо. Какво откри?
— Знам, че помоли да проуча Лукас Дод. Още се занимавам с него. Но онзи, другият, когото спомена…
Има предвид Фарзат. Чието име е достатъчно съобразителен да не споменава по открита телефонна линия.
— Чух по полицейския канал, че са го намерили.
— Супер! — възкликвам. — Благодаря ти, Андрюс. Това е най-добрата новина, която би могъл да ми съобщиш. В кой участък са го прибрали?
— Не, Кейлъб — продължава той. — Не ме разбра. Намерили са тялото му. Убийство.
Глава 32
Отнема ми няколко секунди да осмисля думите на Гордън.
Главният заподозрян в разследването ми е мъртъв.
По принцип не бих скърбял за загубата на бъдещ терорист. В този случай обаче в новината няма нищо хубаво. Ако Фарзат е бил убит, да кажем при престрелка с федерални агенти, е едно. Положителен знак, че екипът на Морган затяга примката около престъпната група. Ако се е взривил неволно, докато е правил бомба, това би било още по-хубаво. Знак, че човекът е бил аматьор, а не експерт.
Само че тялото на Фарзат е било намерено непокътнато. И в момента е в нюорлиънската полиция. Което значи, че ФБР по някакъв начин са му изгубили следите.
И някой друг го е намерил.
И е решил да му затвори устата.
Но кой? И защо?
Включвам на скорост и потеглям с пълна газ към адреса, който ми даде Гордън — на Трику Стрийт в Девети долен район. От Френския квартал пътят дотам е около дванайсет минути, но мястото със същия успех може да се намира на друга планета. Това е кварталът, спечелил си слава — печална слава — като онази част на Ню Орлиънс, която пострада най-жестоко от кучката Катрина.
Когато дигите се скъсаха, водата нахлу в този нисък район и погълна цели квартали. Възстановяването му е истинско чудо, но далеч от пълноценно. Днес, дванайсет години по-късно, Девети долен район все още е изпъстрен с рушащи се сгради и запуснати парцели. Жителите се оплакват от липса на перспективи и висока престъпност. Убийствата не са чести, но не са и нещо нечувано тук.
Да видим какво ще науча от това убийство.
Когато се приближавам до местопрестъплението, виждам мигащи сини и червени светлини. Свивам по Трику и забелязвам полицейска кола, паркирана напреки на улицата, за да я блокира. Зад колата, между дърветата и стълбовете на уличните лампи, е увиснала жълта полицейска лента, напомняща на разхлабен простир. Лентата огражда малка, запусната къща с дъски, заковани върху прозорците, и прогнил покрив, който изглежда така, сякаш ще се срути всеки момент.
Паркирам и излизам от колата. След което започвам да търся начин да вляза в къщата.
Виждам няколко униформени полицаи и цивилни детективи да се разхождат из заградения периметър. За щастие, не зървам черни джипове или федерални костюмари. Което значи, че ФБР още не е поело разследването в свои ръце. Но ще го направят. Вярвайте ми. Морган сигурно вече пътува насам. Ако ще се възползвам от възможността да погледна вътре, трябва да действам бързо.
Приближавам къщата отстрани и се опитвам да стигна максимално близо до нея, когато една от униформените с коса, стегната в кок, ме забелязва и вдига ръка.
— Господине, ще ви помоля да отстъпите.
— Аз съм лицензиран частен детектив — лъжа. — Кой ръководи случая?
Обикновено разследването ръководи детективът, който пръв е стигнал на местопрестъплението. Той или тя еднолично решава кого да допусне до него. Има вероятност да познавам този, който ръководи разследването днес, и да го помоля за услуга.