Звук, чийто произход не мога да сбъркам: някой току-що е запънал ударника на пистолет.
Обръщам се към шофьора, който държи черен „Йерихон“ 941 на сантиметри от лицето ми.
— Моля ви да свалите ръцете си от господин Нийдъм и да напуснете колата — нарежда той спокойно, с вече познатия ми близкоизточен акцент.
Е, предполагам, че все пак се оказа малко повече от прост шофьор.
Лишен от избор, аз се подчинявам. Пускам реверите на Дейвид и оставам с вдигнати ръце.
Но няма да си тръгна, без да отправя една последна молба.
— Вие сте роден в Ню Орлиънс — изричам меко. — Помислете си какво вършите. Какво ще причините на града ни. Моля ви.
Дори думите ми да са оказали някакъв ефект върху човека до мен, той определено не го показва. Гледа ме на кръв, докато отварям вратата и излизам.
Без да ме чака да я затворя, шофьорът потегля на задна по тихата, обрамчена с дървета уличка. Прави половин обратен завой доста по-гладко от мен и изчезва зад ъгъла.
Аз издишам и потърквам тила на изморената си глава.
Защото току-що съм видял проблясък на истински страх в очите на Дейвид. Разпитвал съм достатъчно виновни копелета в кариерата си, за да мога да го разпозная.
И знам, че се доближавам до нещо.
Де да знаех какво е то.
Глава 36
Историята на исляма в Града на полумесеца е богата и сложна. Благодарение на невероятното етническо многообразие в Ню Орлиънс, както и на традиционната му толерантност, мюсюлманското му население е по-голямо, отколкото мнозина биха си помислили, особено за Юга. В града и околностите дори има няколко великолепни стари джамии, с ювелирно изработени арки и издигащи се в небето минарета.
Тази обаче не е от тях.
Стоя на улицата и гледам доста по-скромния мюсюлмански храм от другата й страна. Намирам се в опърпаната източна част на града. Тази джамия е най-близо до последния адрес на Фарзат, който съм проверил по-рано, но къщата беше празна. До този момент жената на Фарзат, Рима, трябва да е разбрала за смъртта му и аз нямам търпение да разменя няколко думи с нея. Тъй като не си е вкъщи, съм решил да си опитам късмета тук. Благоприлично ли е да приклещя една скърбяща вдовица само няколко часа след като е разбрала, че съпругът й е загинал след ужасяващи изтезания?
Разбира се, че не. Но може би не разполагам с повече от няколко часа.
Дявол го взел, просто не знам.
Слънцето се спуска под хоризонта и от джамията започват да излизат хора след вечерната молитва. Мъжете и жените се стичат през отделни изходи от сградата, но аз държа под око само групата на жените. Точно както в целия град, и тук има многообразие, този път в облеклото. Доста от жените носят дълги до земята абая — подобни на роба рокли, и развети хиджаби, които скриват всичко освен лицето. Други са с обикновени дрехи и открити коси и лица.
Най-сетне зървам Рима. Тя носи затворена черна блуза и скромен черен воал и в момента е заобиколена от групичка приятелки, които я утешават. Дори в здрача и от това разстояние виждам, че очите й са зачервени от плач.
Няма да е леко. Но се налага. Пресичам улицата.
— Извинете, госпожо Фарзат? — изричам колкото мога по-внимателно.
— От полицията ли сте? — сопва се тя, изведнъж обхваната от подозрения. — От пресата? Какво искате от мен?
Обикновено се представям и протягам дясната си ръка, за да се здрависам с човека срещу мен. Сега обаче не казвам нищо и слагам дясната си ръка върху сърцето в знак на уважение към вярващата мюсюлманка срещу мен. Това, изглежда, изненадва приятно Рима и ми спечелва миниатюрна частица от доверието й. Ето защо продължавам:
— Моите най-искрени съболезнования за кончината на съпруга ви. От всичко, което съм чувал, съдя, че много ви е обичал.
Лицето на Рима се вкаменява.
— Струва ми се, че са ви информирали погрешно — остро отвръща тя. — Ибрахим беше добър човек. Работлив. Силно вярващ. Но не и любящ съпруг.
— Във всеки брак има трудности — не се отказвам аз. — Говоря от личен опит.
Очите й се стрелват към лявата ми ръка.
— Виждам, че казвате истината. Вече не носите пръстен. Жена като мен не може да разчита на подобен лукс.
— Звучи невероятно трудно. Много съжалявам. Ако ми позволите да попитам, какво е направило съюза ви така проблематичен? Дадени постъпки на Ибрахим, хора, с които се е събирал, места, които е посещавал, а вие не сте одобрявали? Например… преди две вечери?
Рима поглежда многозначително групичката си приятелки. Те тихо си разменят няколко думи на арабски и после отстъпват назад от дискретност.