Очите й леко се разширяват, или от тревога, или от непокорство. Не мога да преценя.
— Моля ви — прошепва тя. — Аз… аз съм просто финансистка в сферата на услугите.
Тя разперва ръце към заобикалящия ни пейзаж.
— И собственичка на развъдник за коне. Не виждам как бих могла да ви помогна. Не, детектив Руни. Аз… съжалявам, но не.
Потресена, тя прави крачка назад и се обръща, за да се прибере в къщата.
Губя я. Времето ми изтича. Как бих могъл да я накарам да си промени решението и да ми се довери?
И тогава ми хрумва нещо.
— Нека аз реша дали можете да ми помогнете, госпожице Бодет.
Тя спира.
— Значи искате да се разровите из семейните тайни, така ли?
— Не — казвам. — Просто търся доказателства. Следа. Намек за нередност.
Тя се взира в мен.
— Много искате.
Отговарям й искрено:
— Знам.
— И какво можете да ми… дадете в замяна на такава информация?
Да й дам ли? Добър въпрос. Пари? Да бе. Доживотно безплатно хапване от „Готвачът убиец“? Храната може и да й хареса, но тя не е от онези, които ще висят на опашка под палещото слънце заедно с туристи и местни бедняци.
После погледът ми попада на конюшните й и аз се сещам.
— Какво ще кажете за един следобед на весели развлечения?
Това като че ли я заинтригува.
— Весели развлечения? — повтаря тя. — Определено имам нужда от повдигане на духа. Какво имате предвид?
— Двамата ще пояздим, а аз ще ви задам няколко въпроса. Съгласна ли сте?
— И кое му е веселото на това?
— Скоро ще разберете.
На устните й се появява усмивка и изчезва след секунда.
— Кажете ми тогава, детектив Руни — започва тя. — Яздили ли сте някога?
— Разбира се — отвръщам. — Но само ако се броят кончетата на въртележката.
Усмивката се завръща и остава.
— Може и да се броят — склонява тя. — Хайде да видим.
Да, иде ми да изкрещя.
Ще бъде… интересно, защото никога в живота си не съм се качвал на истински кон.
Но щом се налага да яхна кон за пръв път в живота си, за да получа информация, с радост ще рискувам.
Глава 40
Конюшните в имението на Емили са толкова впечатляващи, колкото и къщата й. Двамата влизаме в огромна дървена постройка с формата на подкова, пълна с десетки коне и наглед също толкова треньори и друг персонал. Опитвам се да запазя спокойствие, докато тя ме води към прясно изчистено отделение, в което стои прекрасна кобила с цвят на мляко с кафе.
— Това е Гладис — казва. — Една от по-възрастните ни подопечени. Малко е бавна, но е кротка като агънце. Английски стил ли предпочитате, или уестърн, детектив Руни?
Ъъъ… има стилове на яздене? Кой да предположи.
— Вие изберете — отговарям.
Няколко минути по-късно един коняр латинос държи Гладис мирна, докато аз се опитвам да се кача на седлото. С едно последно изпъшкване най-сетне успявам, а усилието разтреперва мускули и сухожилия, за чието съществуване досега не съм и подозирал. Още не съм спрял да мърдам и да се гърча, за да се наместя, а Емили вече се е метнала за секунди на коня, който си е избрала за този следобед — красив бял жребец, чието име, казва ми тя, е Купър.
— Готов ли сте за езда? — пита.
Без да изчака отговора ми, тя смушква коня си с пети и той се понася в тръс към поляните. Чувам ниско ръмжене на двигатели и вдясно виждам двама работници на АТВ, насочили се към оградата.
— Дий! — казвам на Гладис и подръпвам юздите. Тя подскача и хвърля къч, а аз почти падам от гърба й. За щастие, след това тя като че ли разбира, че носи пълен новак на опитния си гръб и поема в правилната посока.
Скоро настигам Емили и Купър, които започват съвсем буквално да правят кръгчета около нас по гладкото зелено пасище. Движат се с грация и елегантност. Що се отнася до мен, Гладис пристъпва в права линия, а аз се държа здраво за юздите, за да не падна, и едва се удържам да не се наведа напред и да обгърна с ръце дългата й шия.
— Изглежда, возенето на въртележка ви е научило на много неща — отбелязва Емили с усмивка.
Имам чувството, че гравитацията всеки момент ще ме придърпа към земята.
— Хей, пробвайте да сготвите джамбалая със свински джолан на водна баня и тогава ще си говорим.
— Аз назначавам и уволнявам готвачи, детектив Руни — отвръща Емили с уверения тон на човек, който винаги е ръководил. — Никога не съм твърдяла, че самата аз съм готвачка.