Може да е Лукас… Или Дейвид… или някой водач на бандата от Франклин Авеню… или някой друг. Да е насочил пистолет към главата й. Да използва сценария с безпомощна жена в опасност, за да ме вкара в капан.
Господи, в какво ни въвлякох?
Но какъв избор имам?
Измама или не, тя е в реална опасност.
— Добре, тръгвам — отсичам. — Без полиция, само аз, колкото мога по-бързо.
Тя не казва нищо.
— Ванеса? Там ли си?
Но линията е прекъснала.
Глава 58
От другата страна цари мълчание. Пълно, смразяващо мълчание.
Ванеса ли ми затвори? Или някой от нападателите й я е накарал да затвори?
Залива ме вълна от паника и ме принуждава да се постарая да запазя спокойствие, самообладание и да не реагирам твърде бурно. Макар че пулсът ми е ускорен до небесата, времето сякаш забавя ход.
Не ме интересува дали е капан. Жената, в която се влюбвам, е в опасност. И се намира само на няколко километра от мен.
Трябва да стигна до нея. Да открия какво, по дяволите, става.
И ако това, което ми е казала, е истина, да й спася живота.
Но първият ми проблем е как да изляза от проклетото задръстване.
Инстинктивно посягам към центъра на таблото, за да включа светлините и сирените… когато осъзнавам, че, мамка му, вече не разполагам с тях.
Затова натискам клаксона. Завъртам рязко волана. И започвам да си проправям път през трите ленти. Газ, спирачка, газ, спирачка. Другите шофьори ми свирят. Ругаят. Показват ми всеки познат неприличен жест. Аз обаче не им обръщам никакво внимание, а си гледам пътя.
В мига, в който стигам до аварийното платно, натискам газта до ламарината. В един момент виждам, че напред по магистралата е станала голяма катастрофа — изглежда, цялата полиция на Луизиана се е събрала тук. Взимам първия изход, Хауърд Авеню, после със свирене на гуми правя десен завой по Джеферсън Дейвис Паркуей. Улицата е кръстена на бившия водач на Конфедерацията — ясно доказателство, че колкото и прогресивен и свободолюбив да е Ню Орлиънс днес, все още има какво да се желае.
Тук движението не е толкова натоварено, затова ускорявам. Трафикът се забавя, когато стигам Уошингтън Авеню (кръстено на, е, знаете на кого). Аз обаче отказвам да намаля. Натискам клаксона и въртя волана, промушвам се между коли и камиони, карам, сякаш гоня заподозрян. Държа ръцете си в долната част на волана за по-добър контрол, както са ме учили в Академията, и гледам право напред.
На кръстовището между Уошингтън и Броуд Стрийт светофарът светва в жълто. Аз ускорявам… но няма да успея. Натискам педала още по-силно. Натискам и клаксона като полудял и профучавам през кръстовището на червено. Благодаря, прошепвам, когато се справих без катастрофа. За мой късмет, всички полицаи са заети с друго и не се налага да се гоня и с тях, за да стигна до Ванеса, защото оттук нататък няма да спирам за нищо на света.
Движението отново започва да се сгъстява, затова решавам да се махна от главната улица и да мина по страничните алеи, които водят към сърцето на Сентръл Сити. Недалеч оттук се намира Музеят на Южняшката храна и напитки — кичозна колекция от предмети на тема, близка до сърцето ми. Наблизо е също и фабриката на „Лайдънхаймер Бейкинг Къмпъни“ — пекари на толкова пристрастяващ хляб, че е редно да се забрани със закон.
Но Сентръл Сити е и квартал, известен с бедността си, отчаянието и широко разпространената употреба на наркотици сред местните жители и сред минаващите оттук за една бърза доза. Да не говорим за убийства и други престъпления. Оставете, че се е заключила в тоалетната на бензиностанция. Какво изобщо е правела Ванеса тук?
Продължавам да карам по изпъстрените с дупки улици. Покрай порутени къщи и запустели парцели, картина на бедност и безнадеждност. Свивам по Клеърборн Авеню и започвам да се оглеждам за западнала бензиностанция. Почти съм стигнал.
Виждам една на „Шел“, но тя е прекалено чиста и има доста хора.
Надолу по улицата зървам друга, на „Валеро“, но в нея също е пълно с хора.
Пресичам „Фелисити“ и решавам, че съм открил правилното място: стара, запусната бензиностанция „Газко“.
Изглежда затворена, но дали за деня, или завинаги, не мога да преценя. Пред бензиностанцията са паркирани накриво две коли. Едната е кафяв джип „Чероки“ с вдлъбнатина от удар по предната броня. Може би това е колата, която е изкарала Ванеса от пътя?
После се сещам: видях кафяв джип „Чероки“ да влиза в онази автоморга миналата седмица, на срещата на терористичната клетка, когато следях Фарзат.