Мразя съвпаденията.
И тогава го виждам: лексуса на Ванеса, обърнат на едната си страна на половин пресечка от „Газко“ — явно са я ударили там и тя е избягала насам.
Исусе Христе.
Приближавам и виждам, че на бензиностанцията има четирима души с подозрителен вид. Двама от тях стоят на стража до джипа. Другите двама са пред вратата на тоалетната и гневно блъскат по нея.
Никой не изглежда толкова тъп, че да извади оръжие посред бял ден… но на хълбоците им зървам красноречиви издутини.
Собственият ми деветмилиметров е още у мен, но не е сега моментът и мястото да го използвам. Ако се замеся в престрелка с четирима души, ще ме натъпчат с олово за секунди.
Оглеждам бензиностанцията и започвам да си блъскам главата, за да измисля някакъв начин да изплаша тези задници и да освободя Ванеса.
Какво мога да направя?
И тогава ми хрумва идея. Рискована идея.
Не, направо откачена идея.
Но може да свърши работа. Ако преди това не изгоря жив.
Глава 59
Преглъщам страха си, преди да ме задави, влизам в бензиностанцията и спирам пред една колонка — онази, която е най-близо до групичката.
Още преди да изключа двигателя, виждам как двамата, застанали на стража, се напрягат и разменят няколко думи. Приемам, че обсъждат как да подходят към неочакваната ми поява.
Започвам да тършувам из боклуците, струпани в конзолата между двете предни седалки — кламери, салфетки, пакетчета захар, запалка „Бик“, монети, стари касови бележки — и вземам каквото ми трябва.
След това излизам небрежно и заставам пред колонката. С крайчеца на окото си забелязвам един от мъжете да се приближава.
Дланите ми започват да се потят, но външно оставам невъзмутим. Изваждам си портфейла и пъхам кредитната си карта в съответния процеп на колонката. Откачам маркуча, натискам спусъка на дръжката, за да потече бензинът, и щраквам щифта, който задържа маркуча в тази позиция.
— Ей — изгрухтява мъжът. — Нямаш работа тук. Затворено е.
— Какво каза? — питам с дружелюбна незаинтересованост.
Без да се взирам прекалено настойчиво, успявам да го огледам: бял, на около трийсет и пет, бръсната глава, проскубана черна брада, няколко липсващи зъба, врат, изпъстрен с плетеница от татуировки. Не е от типа, с който бихте пожелали да пратите дъщеря си на абитуриентския бал.
— Казах, че е затворено — повтаря той. — Махай се оттук.
— Просто наливам малко бензин — казвам и му обръщам гръб.
— Не ме чуваш, приятел — настоява онзи. — Качвай се в колата и се махай. Веднага.
— Само секунда, почти съм готов.
— Казах веднага. Ако се наложи да повтарям пак, ще трябва… Какво е това, по дяволите?
Мъжът свежда поглед към краката си… и установява, че е стъпил в разрастваща се локва от кехлибарена течност: бензин.
Изобщо не наливах в резервоара.
Оставих горивото да тече по земята.
Освен това смачках всички стари хартии, които намерих в колата, на една стегната, леснозапалима топка.
Пускам все още капещия маркуч и се завъртам.
В едната си ръка държа хартиеното гюле.
В другата — запалката „Бик“.
Глава 60
— Хайде сега всички да паднат на колене с ръце на тила! — провиквам се. — Веднага! Или вдигам всичко във въздуха!
Мъжът замръзва, осъзнал какво се случва. Очите му се стрелкат насам-натам, вижда как бензинът се разтича около него и продължава да се лее към съучастниците му.
— Ох, мамка му — промърморва той и посяга за пистолета си.
— Лоша идея — казвам. — Искрата от изстрела може да ни взриви всичките… тоест, ако аз не възпламеня бензина преди това.
По лицето на мъжа се изписва объркване и ужас.
— Ей, ей, добре, успокой топката — примолва се той и вдига празните си ръце. Залита назад към приятелите си и се обръща към тях. — Ей, имаме проблем!
Другите трима бързо се усещат — особено когато забелязват горивото, течащо към тях.
Единият от двамата, които са застанали пред вратата на тоалетната — жилав мъж на средна възраст с мърлява тираджийска шапка, вади неугледен на вид револвер.
Аз запалвам хартиената топка и я поднасям напред като факла.
— Ангъс, не стреляй! — изкрещява първият мъж, размахал ръце във въздуха като шофьор на внезапно повредила се кола, който търси помощ.
— Чухте го! — викам аз. — Сега ще броя до три. Едно! Две!
Мъжете разменят няколко думи, които не чувам. Очевидно е, че започват да изпадат в паника. Мислят ме за луд. Каквато е и целта ми.