— Бърбън, какъвто имаш. Двоен. Сигурно и ти ще искаш да изпиеш един.
Той налива бърбъна и се вмъква на табуретката до мен. Вдига чашата си, за да се чукнем, но аз оставям моята на бара. Разклащам я, търсейки думите си в кехлибарената течност.
— Кога за последен път говори с Дейвид? — питам.
Той се намръщва.
— Братовчед ми ли? — озадачава се. — Не знам. Май преди две седмици. Защо?
Аз казвам:
— Струва ми се, че не сте особено близки. Колко добре го познаваш? И имаш ли представа на какво е способен?
— Не съм сигурен дали те разбирам — отвръща той. Изглежда объркан.
Отпивам първата си глътка бърбън. Алкохолът има остър, парещ вкус.
— След разговора ни онзи ден направих някои проучвания — започвам аз. — За семейството ви и проблемите ви. Говорих с Емили във фермата й. Проучих финансите ви. И всичко неизменно ме водеше към Дейвид. Всичко.
— Кое всичко? — пита той.
— Получих информация от достоверен източник. Че в града действа терористична клетка, която се готви да ни удари на Марди Гра.
Сега вече той ми отдава пълното си, стопроцентово внимание.
— О, боже…
— Исках да открия от кого тръгва заговорът — продължавам. — Какво точно планират. Откъде идват парите. Оказа се…
Преглъщам нова глътка бърбън.
— Има сложна мрежа, която все още не разбирам изцяло — обяснявам. — Разполагат с множество кухи фирми, през които прекарвате парите. Ислямски екстремисти работят с бели националисти. Не го разбирам. Едва съм се докоснал до повърхността на цялата работа…
Вадя измачканата снимка на Дейвид с Фарзат от джоба си и я слагам върху дървения бар.
— … но братовчед ти винаги се оказва в центъра на нещата, отново и отново.
Били пребледнява като платно. Взема снимката, сякаш може да го ухапе, и я разглежда отблизо.
— Това някой от лошите ли е? — пита.
— Беше. Радикализиран ислямист, който наскоро бе изтезаван и убит. Дейвид тайно му е превеждал пари през фондация-параван.
Били клати бавно и невярващо глава.
— Това… това е… лудост! — възкликва. — Говорил ли си с Дейвид за всичко това?
— Многократно — отвръщам. — Но той е хитър кучи син. А и екипът му от израелски телохранители не улеснява особено достъпа до него.
— Говори ми — съгласява се Били. — Откачени са. Веднъж преди година поканих Дейвид да отидем на лов в окръг Боужър — имам малко земя там. Няколко дойдоха с нас. В сравнение с тях тези от тайните служби са момичета скаути. Постоянно бяха нащрек, непрекъснато оглеждаха всичко, все едно не можеха да търпят мисълта, че някой е въоръжен в близост до клиента им.
Кимам.
— Притеснявам се, че и те са част от заговора. Просто не знам. А и полицията и ФБР… казах им всичко, но никой не си мръдва пръста да използва тази информация по предназначение.
Сега е ред на Били да отпие мълчаливо от бърбъна си, макар да е по-точно да се каже, че отчаяно гаврътва солидна глътка.
— Аз… не мога да повярвам какво чувам, Кейлъб — обажда се. — Но определено ти вярвам. Дейвид винаги е бил малко ексцентричен. Параноичен. Нервен. Нямах представа, че е… чудовище.
Той слага трепереща ръка на рамото ми.
— Ако има нещо, с което мога да помогна, каквото и да е…
Отговарям:
— На този етап не знам какво би могъл да направи който и да е. Освен да се ослушваме. А ако случайно се чуете или видите… и ако той сподели нещо подозрително, нещо необичайно… Ще трябва да ми кажеш. Става ли? Да кажеш и на полицията, и на федералните.
— Разбира се — отвръща Били. — Абсолютно.
После бръква в джоба на престилката си и изважда химикалка и визитка. Написва нещо на гърба й и ми я подава.
— И ти ме дръж в течение — добавя. — Ако получиш нова информация или се нуждаеш от нещо. Това е телефонът ми. Звъни по всяко време, и през деня, и през нощта. Господи… знаеш ли, след като ми каза всичко това, направо ми иде утре да затворя ресторанта и да се кача в чесната, за да избягам от цялата тази лудост. Невероятно е колко чисто и безопасно изглежда светът, когато се намираш на три хиляди метра над земята. Но сега…
Той прокарва пръсти по махагоновия бар, сякаш се опитва да запомни усещането за допира до полираното, стабилно дърво.
— Само че няма да избягам и няма да летя — отсича твърдо. — От друга страна, преди да дойдеш, не очаквах да спя много тази нощ. Сега съм сигурен, че няма да мигна.