Из града са инсталирани единайсет високочувствителни „детектори за частици“, взети назаем от Департамента за вътрешна сигурност. Те са с размерите на самун хляб и са предназначени да откриват радиоактивни частици във въздуха.
В случай че — Бог да ни е на помощ — терористите планират да взривят „мръсна бомба“.
— Агент Морган? — прекъсвам го аз и скачам на крака. — Почакайте. Наистина ли намеквате, че в Ню Орлиънс може да има шибана ядрена бомба? Това… това е лудост!
Публиката замърморва одобрително. Морган присвива очи срещу мен.
— Намеквам, че не е изключено. Вероятността е малка, но реална. И предпочитам да се презастраховам, отколкото да пропусна нещо. Има ли други въпроси, преди да продължим нататък?
Мисля си: Това ли е?
Това ли е всичко?
— Чакайте — викам. — Това ли е? Морган — нарочно пропускам званието му, за да го обидя, — длъжен си пред хората в тази зала и гражданите на Ню Орлиънс да признаеш истината.
— Виж, Руни, няма време…
— Време ли? Ти само го прахосваш! Боже мили, какво ще кажеш за Ибрахим Фарзат, сирийския бежанец, измъчван до смърт? Човек, свързан с ислямска фондация, която е параван за терористична организация? Организация, подкрепяна от местен бизнесмен? Дявол да го вземе, вчера хванах член на Арийското братство, замесен в заговора, и буквално ви го връчих в безполезните ръце!
Морган изглежда едновременно изтощен и вбесен, но преди да съм успял да обявя връзката между заговора и Дейвид Нийдъм, старши полицейски офицер Фонтейн пристъпва до Морган като мениджър на бейзболен отбор, който защитава звездния си пичър.
— Достатъчно, Руни — избоботва гласът му. — Нямаш работа тук, независимо какво твърди бившият ти началник.
— Но аз…
Фонтейн вдига ръка като катаджия, опитващ се да спре излязла от контрол кола — мен, — която всеки миг ще го връхлети.
— Специален агент Морган ни държи в течение на разследването, включително и на всички твои маневри за отвличане на вниманието и твърденията ти, за които до момента потвърждение няма и са лишени от стойност. Ето защо, преди да наклеветиш един виден член на бизнес общността в града и да ни изгубиш още време, предлагам да седнеш и да си затвориш устата.
Откъм бившите ми другари по оръжие се надига недоволен шепот, който събужда в мен дивашка радост, че поне те ме подкрепят.
Фонтейн добавя:
— Още нещо… Руни?
— Само едно предложение — казвам мрачно, преди да седна. — Може би е редно да преместим срещата в някоя църква. Ще ни трябва чудо, за да преживеем Марди Гра без кръв по улиците.
Глава 73
— По-живо с клатушковците! И ми дай хрупки, патета и мустаци!
Старая се да се подчиня на Марлийн и ускорявам темпото. Въпреки това вече работя по-бързо, отколкото съм работил когато и да било през живота си, над убийствено горещата печка. Ножът и шпатулата ми се движат толкова скорострелно, че не се виждат, докато пека алигаторски наденички, правя сандвичи с пържени скариди, запичам патешки гърди и пъхам филето от сом в багетата — сандвичът стана свръхпопулярен за нула време. Подавам готовата храна на Марлийн като на конвейер.
— Чу я, Кейлъб — обажда се друг глас. — Стига се помайва.
Усещам добронамерено сръгване в ребрата от най-новото попълнение в екипа на „Готвачът убиец“: успешен мениджър на елитен ресторант с дълъг стаж и безупречни препоръки, решил да смени работното си място.
Да, точно така. Ванеса.
С тениска на „Готвачът убиец“, затегната с колан около кръста, и червена кърпа на косата, тя опакова сандвичите във восъчна хартия и добавя салфетки, преди да ги подаде на ордите гладни купонджии, струпани пред караваната. Опитът й в сервитьорството се оказва ценен: справя се с обедната навалица като професионалист.
— Така ли се говори с новия шеф? — питам я с усмивка.
— Охо, да не се наложи новият шеф да ме… накаже?
Марлийн се провиква:
— Ей, вие двамата, оставете флирта за след работа!
Свеждам глава и се връщам към задачите си. Радвам се, че тези две забележителни жени са до мен… макар да умолявах и двете да се махнат оттук.
Молих и Ванеса, и Марлийн да напуснат града преди Марди Гра, или поне да си останат вкъщи, на сигурно място и далеч от улиците. Обясних им на какъв риск се излагат, каква опасност ги грози. Ванеса просто повтори онова, което каза и преди — че ако аз оставам, значи и тя остава. И тази сутрин се появи в караваната, за да помогне със сутрешно-обедната смяна и да се присъедини към екипа на „Готвачът убиец“.