Що се отнася до бившата ми жена, тя направо ми се изсмя в лицето.
— Ами да ме гръмнат — изсумтя Марлийн. — Какво толкова?
Черен хумор. Типично. После обаче поклати глава и спря да се усмихва.
— Не — продължи. — Няма начин да си остана вкъщи. Няколко откачени типове не са достатъчни, за да ме изплашат, особено в най-натоварения ни ден в годината. „Готвачът убиец“ ще храни хората на Марди Гра, Кейлъб, независимо дали това ти харесва, или не.
Бог да я благослови. Не можах да откажа.
Взимам си няколкосекундна почивка от трескавото готвене, за да избърша потта от челото си, да лапна нова люта чушка и да надникна през прозореца за сервиране.
Паркирали сме се на Биенвил Стрийт, в сърцето на Френския квартал, само на няколко пресечки от маршрута на парада покрай Канала. От всички посоки се носи джаз — картинката е смесица от пълна невъздържаност и неподправено веселие.
Хиляди хора с ярки, крещящи костюми са задръстили тесните улички. Около шиите им се люлеят мънистени нанизи, в ръцете им се плискат чаши с алкохол, а те самите танцуват, пляскат с ръце, пеят и се смеят — прекарват си страхотно.
Енергията е наелектризираща. Животът пулсира из целия град.
Марди Гра в Ню Орлиънс е най-великият шибан купон на земята, без конкуренция. Ако беше която и да е друга година, щях да вземам дейно участие във веселбата. Да пия флуоресцентен „Ураган“, докато се трудя, за да поддържам доброто настроение. Да тактувам на музиката. Да храня безценните си клиенти — и редовните, и туристите, извадили късмета да вкусят от сандвичите ми за първи път.
Но днес нервите ми са по-изопнати от струни на китара. Притеснен съм. Раздразнителен. Напрегнат.
Опитвам се да си придам смело изражение. Заради Ванеса, заради Марлийн, заради доволните ни клиенти, струпани пред прозореца за сервиране. Опитвам се да потисна лошите мисли и да се съсредоточа върху готвенето.
Обаче го правя само за пред хората.
Единственото, за което мога да мисля, е Дейвид Нийдъм и атаката му. И крайното невежество на специален агент Морган и старшия полицейски офицер на нюорлиънската полиция Фонтейн.
Тъкмо е станало обяд. Денят тепърва започва. Всичко може да се случи. Навсякъде. На всекиго. Във всеки момент.
— Добре ли си, Кейлъб? — пита Ванеса и слага ръка на рамото ми. — Изглеждаш…
— Да. Аз… Да, добре съм. Трябва ми малко чист въздух.
Свалям престилката, без да дочакам хапливата забележка на Марлийн. Проверявам дали пистолетът ми е все така затъкнат в колана на джинсите. И излизам от караваната.
Просто не мога да издържа и секунда повече свит вътре.
Не и когато съдбата на родния ми град виси на пъстър косъм.
Глава 74
Проправям си път през тълпите празнуващи, дъвчейки нервно люти чушки.
Поемам на север по Биенвил. Шумът и музиката все повече се усилват. Тълпите стават все по-диви. Купонът — все по-разюздан.
Разминавам се с хора с откачени перуки. Смешни шапки. Развели пелерини.
Облечени в тоги. В екипи на „Сейнтс“. Мъже в женски дрехи.
Виждам ги да танцуват брейк. Да се натискат. Да повръщат.
Мъже и жени, млади и стари, от всяка раса и вероизповедание на света, до един обединени от любовта си към алкохола, музиката и живота.
Натъпкани като сардини, пияна плът до пияна плът.
Мили боже, мисля си. Това е буре с барут, готово да избухне.
Всеки около мен може да крие оръжие или жилетка с експлозиви под костюма си и никой друг не би забелязал.
Свивам вляво по Бърбън Стрийт, отправната точка на Марди Гра.
Поне се опитвам. Двете къси пресечки между ъгъла, на който се намирам, и Канал Стрийт изглеждат като море от хора. Море в лилаво, зелено и златно, море от тела, толкова гъсто притиснати едно в друго, че едва се движат.
Но няма да се върна. Разблъсквам околните и продължавам към парада.
В далечината започвам да различавам минаващи платформи — повечето ги дърпат трактори като онзи, чиито следи намерих в гаража в „Сейнт Рок“.
За пореден път си задавам въпроса защо агент Морган и старши полицейски офицер Фонтейн отхвърлиха доказателствата, които открих, с такова упорство? Заради начина, по който напуснах полицията ли? Защото сега съм „просто“ готвач?
Всяка от бавноподвижните, скърцащи платформи е огромно творение на няколко етажа, което спокойно може да се напълни със стотици килограми експлозив, зареден със смъртоносна смес от отвертки, пирони, метална скрап и какво ли още не.
И всяка платформа носи десетина изпълнители в екстравагантни костюми, които хвърлят мъниста и разни други дреболийки по възторжените зрители.