Мен ме блъскат във всички посоки. Ръгат ме. Бутат се в мен. Въпреки че съм се притиснал към стената.
Полудялото множество за малко не ме прегазва — защото не се движа.
Вместо да се присъединя към потока от бягащи, аз се опитвам да вървя срещу течението, боря се с всички сили да не ме отнесат.
Причината е проста.
Колкото и ужасни да са били тези три експлозии, планът на Били е твърде амбициозен, твърде скъп, твърде мащабен, за да свърши само с три бомби.
Имам отвратителното чувство, че това е само началото.
Глава 78
Стисвам дръжката на пистолета и се приготвям да стрелям. Снишавам се и оглеждам хаоса.
Трябва да останеш спокоен, казвам си. Очите на четири. Нащрек. Вярвай на тренинга си.
Ако някъде наблизо има друго взривно устройство, знам, че няма да успея да го забележа. Накъдето и да погледна, виждам стотици места, подходящи за скривалище. Кофи за боклук, захвърлени раници, преобърнати хладилни чанти. Нямам време и ресурси да претърся всички тези места.
Но може би ще успея да зърна човешка заплаха.
Поемам си дълбоко дъх в опит да огранича прилива на адреналин, който кара тялото ми да трепери.
После започвам да търся някой, който изглежда непривично.
Някой подозрително спокоен.
Някой без униформа, но с оръжие в ръката.
Някой, когото познавам. Например един от зверовете, които измъчиха Ванеса. Или друг, присъствал на онази среща в автоморгата.
Или, разбира се, самият Били Нийдъм.
Секундите минават. Нищо.
Във въздуха вече се долавя полъх на горчива миризма — коктейл от барут, пушек и вонята на човешки страх. В далечината се чуват сирени.
Усещам как нещо приижда, но все още не забелязвам и намек какво е то.
Друга бомба? Снайперист? Химическа атака?
Оставам снишен. С прегънати колене. Оглеждам се непрекъснато.
Търся. Търся.
Докато… не го чувам.
Запалване на автомобилен двигател. Мощен като на състезателна кола.
Какво, по дяволите, е това?
Очите ми се фокусират върху източника на звука.
Изобщо не е състезателна кола.
А тракторът, който теглеше платформата с Колизеума.
Стои насред улицата и плюе черен дим от изгорели газове.
Тракторът е модифициран. Вертикалният му ауспух е по-голям от нормалното. Има допълнителен резервоар и разширена предна решетка, към която са добавени две редици стърчащи шипове, напомнящи за средновековен уред за мъчения.
Правя няколко крачки напред и виждам, че тракторът вече не е свързан с платформата.
А шофьорът — гладиатор с броня, метален шлем и слънчеви очила с едно червено и едно зелено стъкло — тъкмо се намества на седалката.
И си закопчава предпазния колан.
Умът ми превключва на по-високи обороти и навързва всичко. Сега разбирам.
Тракторите в тайните квартири не са били зареждани с експлозиви.
Били са разглобявани и сглобявани наново.
Били са подобрени с по-мощни двигатели. Били са оборудвани с тактически предни брони като на полицейските коли. Били са модифицирани за атака в европейски стил, но тук, в Щатите, с цел да предизвикат максимално тежки щети за възможно най-кратко време. Лондон, Ница, Барселона… и сега Ню Орлиънс.
В тялото ми избухва паника, когато шофьорът натиска съединителя и включва трактора на скорост. Без тежестта на платформата зад себе си машината бързо дръпва напред след бягащите тълпи.
Глава 79
Вдигам пистолета си.
Прицелвам се.
Стрелям.
ПУК!
Шофьорът трепва от изстрела — мамка му, сигурен съм, че уцелих копелето! — но продължава да кара и проклетото возило ме подминава с боботене, докато преследва по петите бягащите хора.
Свалям пистолета и се затичвам в отчаян опит да открия възможност за по-успешен изстрел. Тракторът се отдалечава.
Няма да стигна навреме, за да предотвратя безумието.
Защитеният с каска шофьор завива рязко и минава през металните полицейски прегради така безпроблемно, сякаш са от стиропор.
Тракторът не спира, носи се право към тълпата. Движи се на зигзаг. Промушва хората с остриетата по решетката си. Изхвърля ги встрани с огромните си колела.
Нови писъци разцепват въздуха, но се чува и друго боботене. Поглеждам през рамо и виждам още един модифициран трактор — онзи, който дърпаше платформата със „Супердоум“. Никога в живота си не съм се чувствал толкова безпомощен, толкова самотен, колкото в момента, в който виждам вторият трактор да идва на помощ на кръвожадния си събрат.