Оттук имам по-добра видимост, затова се завъртам и хващам здраво пистолета с две ръце точно според указанията за стрелба, когато…
Тракторът спира.
Шофьорът скача от седалката на земята.
А платформата…
Тя се разпада на парчета шперплат и картон, които валят по все още пълните с цивилни улици и…
От платформата се показват въоръжени мъже. Крили са се вътре през цялото време.
Мили боже!
Сам съм срещу всички тях, зашеметен съм от огневата мощ, която се изсипва от разглобената платформа, и мога само да си представя каква касапница ще настъпи след секунди, когато тези облечени в черни бойни униформи мъже с автоматични пушки, насочени надолу, започнат да стрелят. Затаявам дъх в очакване на началото на кървавата сеч.
Не мога да направя нищо, за да я спра.
Но мога поне да ги накарам да си платят.
Прицелвам се и…
— Руни! — крясва някой. — Не стреляй, идиот такъв!
Поглеждам по-внимателно въоръжените мъже, които се изсипват от вътрешността на платформата.
На гърбовете им стои яркожълтата абревиатура на нюорлийнската полиция.
А към мен се приближава една фигура, която сваля в движение черната маска от запотеното си лице.
Кънингам.
— Какъв гаден цирк, а? — вика той.
Глава 80
Преди да успея да отговоря, покрай него притичват двама от тактическия отряд на полицията и започват да стрелят с автоматите си М4 по шофьора на първия трактор. Той изопва гръб и пада, а тракторът потегля назад и се спира в пожарен кран, от който изригва струя вода.
Хуквам след спецполицаите към трактора и, ей богу, проклетникът е жив, заляга на седалката, вади пистолет и…
Стрелям веднъж, втори път и го уцелвам в главата.
Този път наистина пада.
Носи бронежилетка. Ако има и други като него, ще ни отнеме ужасно дълго време да се справим с тях.
Обръщам се. Кънингам говори разпалено в радиостанцията. Питам го: „Колко загинаха от бомбите?“.
— Какви бомби? — пита той.
— Господи, шефе, чух ги със собствените си уши!
Той поклаща глава.
— Това не бяха бомби! Бяха звукови гранати, за да подплашат хората и да ги насочат към зоната, избрана за касапницата. Която трябва да е надолу по тази улица.
Виждам още от спецполицаите да тичат във въпросната посока. Двама от тях оказват първа помощ на цивилните, пострадали от бронирания, модифициран трактор. От счупения пожарен кран продължава да блика вода.
— Морган знае ли, че си тук?
Въпреки хаоса, виковете, сирените и изтощението, изписано по лицето на Кънингам, той се ухилва.
— Още не, но пратих бележка на кучия син. По обикновената поща. Сигурно ще я получи другата седмица. Така, Руни, с удоволствие бих си побъбрил с теб, но имаме работа за вършене.
После той се отдалечава с бодра крачка, като отново заговаря в микрофона на радиостанцията.
Въпреки ранените и вероятно мъртвите около мен, не съм се чувствал толкова добре от много време насам. Поне моите хора от полицията са решили да не гледат отстрани и да пренебрегнат заплахите.
Само се моля да не са закъснели.
После чувам още изстрели и хуквам в посоката, от която идват.
Глава 81
Звукът не е отмереният ритъм на изстрели, идващи от полицейски оръжия в отговор на нападение.
Звукът е бързото отсечено ра-та-та-та-та на оръжие, включено на изцяло автоматичен режим с цел да се избият колкото може повече хора за кратко време.
Исусе Христе, Френският квартал се е превърнал във военна зона!
Стигам до най-близката платформа и се скривам зад нея. След като си поемам дъх, надзъртам иззад платформата и оглеждам улицата.
Още викове, още писъци, още изстрели.
Няколко души все още бягат във всички посоки, а във въздуха е увиснала синкава димна мъгла. Паниката расте, но аз почти се разплаквам от гордост, когато виждам нещо друго: линейка, спряла на тротоара, с отворени задни врати, откъдето двама парамедици — и двете жени — трескаво работят върху две фигури, проснати на улицата, без да обръщат внимание на изстрелите.
Една възрастна афроамериканка, застанала на прага на магазинчето си за сувенири, подканя хората с жест да влязат вътре и да се скрият.
Мъж и жена, които приличат на двойка, правят изкуствено дишане на едър мъж по тениска и къси панталони.
Моят Град на полумесеца е все още жив, непрекършен и силен.
И някои от нас отвръщат на удара.