Самият собственик седеше в някаква комбинация от кресло и бюро, обилно осветено от единственият източник на ярка светлина в помещението. Той бавно разгръщаше официалните доклади, които държеше. Освен това ръката му се движеше само за да намести дебелите очила, заплашващи всеки момент да паднат окончателно от овалното, абсолютно невпечатляващо и топчесто лице. Докато четеше, коремът му спокойно се издигаше и спадаше.
Това бе доктор Уендъл Ърт. Ако преценката на специалистите имаше някакво значение, то според тях докторът беше най-изтъкнатия екстратеролог на Земята. По всеки извънземен въпрос при него идваха хора, нищо че доктор Ърт през съзнателният си живот не се беше отдалечавал на повече от час път пеш от апартамента си в района на университета.
Докторът вдигна глава и сериозно каза на инспектор Девънпорт:
— Този младеж, Вернадски, е много умен.
— Заради заключенията, които си е направил от наличието на силикония? Да, съгласен съм — отвърна инспекторът.
— Не, не, разбира се. Изводът е нещо съвсем просто, направо неизбежно. Всеки би се сетил, даже и последният глупак. — Погледът му стана строг. — Имах друго предвид — този младеж е чел за моите опити със Silliconeus asteroidea относно чувствителността им към гама-лъчение.
— А, да, разбира се — каза Девънпорт.
Доктор Ърт беше специалист по силикониите и точно за това инспекторът беше дошъл за съвет. Имаше един единствен въпрос към този човек. Прост въпрос. Но доктор Ърт изду месестите си устни, поклати валчестата си глава и поиска да прочете всички документи по случая. Въпреки, че това не се разрешаваше, инспекторът беше отстъпил, защото съвсем наскоро доктор Ърт помогна много на Земното бюро за разследване в случая с лунните Пеещи камбанки и необикновеното лъжливо алиби, опровергано от лунното притегляне.
След като доктор Ърт приключи с четенето, той остави листовете върху бюрото си, измъкна сумтейки долния край на ризата си и избърса очилата си с нея. Втренчено погледна през тях към светлината, за да провери резултата от почистването, намести ги на самия край на носа си и преплете пръсти върху корема си.
— Бихте ли повторили своя въпрос, инспекторе?
Девънпорт изрече търпеливо:
— Вие твърдите — и аз съм съгласен с вас — че такъв силиконий, какъвто е описан в доклада, може да се развие само на свят, богат на уран.
— Радиоактивен материал — намеси се доктор Ърт. — Може би торий, но е възможно и да е уран.
— Тогава „да“ ли е вашият отговор?
— Да.
— Колко голям трябва да е този свят?
— Миля в диаметър… може би — замисли се докторът. — А може и повече.
— И колко тона уран, или ако предпочитате — радиоактивен материал, трябва да има там?
— Трилиони. И то минимум.
— Бихте ли бил така добър да изложите всичко това в писмен вид, под който да стои подписът ви?
— Разбира се.
— Отлично, доктор Ърт. Това е всичко, от което се нуждаем. — И Девънпорт стана, взе шапката си с едната ръка и посегна с другата към папката с доклади.
Но доктор Ърт отпусна тежко ръката си върху тях.
— Момент. Как ще откриете астероида?
— С наблюдения. Всеки кораб, с който разполагаме, ще изследва даден район от Космоса и… просто ще гледаме.
— Разходи, време, усилия! А и няма никога да го намерите.
— Може пък и да успеем. Вероятността е едно на хиляда…
— Едно на милион. Няма да успеете.
— Вашето мнение на специалист повишава цената на находката много и не може да си позволим да изпуснем урана, без да опитаме.
— Има по-добър начин да се намери астероида. Аз мога да го открия.
Девънпорт внезапно се втренчи в екстратеролога с пронизителен поглед. Въпреки неугледния си вид доктор Ърт съвсем не беше глупак. Инспекторът имаше личен опит в тази област. Затова в гласа му звучеше плаха надежда, когато запита:
— И как ще го намерите?
— Първо — цената!
— Цената?…
— Ако предпочитате — хонорарът. Когато правителството се добере до астероида, там може да има и друг голям силиконий. А те са ценни, много ценни. Единствените форми на живот с твърди силициеви тъкани и течен силиций вместо кръвообръщение. Може би те ще ни отговорят дали астероидите някога са представлявали цяла планета. Ще ни отговорят и на други въпроси… Разбирате ли?
— Вашето желание е да ви се предаде един голям силиконий?
— Да. Жив, в добро състояние и безплатно.
— Уверен съм, че правителството ще е съгласно — кимна Девънпорт. — Кажете сега какво имате предвид?