— Ще направя всичко, което мога — рече Говорителя, — но първо трябва да ви опозная, инак как ще мога да разкажа вашата история? Трябва да ви познавам, инак как ще знам дали напитката няма да е отровна? А най-трудният проблем от всички още си остава. Човешката раса е свободна да обича бъгерите, защото смята, че всички те са мъртви. А вие сте все още живи и хората все още се боят от вас.
Човек се изправи насред тях и насочи ръка към тялото си, сякаш бе слабо и неразвито.
— От нас ли!
— Те се боят от същото, от което и вие, когато вдигнете глави и видите звездите, изпълнени с хора. Боят се, че някой ден ще пристигнат на някой свят и ще открият, че вие сте стигнали първи там.
— Ние не искаме да бъдем първи там — рече Човек. — Искаме също да бъдем там.
— Тогава ми дайте време — рече Говорителя. — Научете ме кои сте, за да мога аз да науча тях.
— Каквото пожелаеш — рече Човек. Огледа останалите. — Ще те научим на всичко.
Изправи се Лийф-ийтър. Заговори на мъжкия език и Миро го разбра:
— Някои неща не ти принадлежат, за да ги преподаваш.
Човек му отвърна рязко и на Старк:
— Онова, на което ни научиха Пипо, Либо, Уанда и Миро, също не беше тяхно. Но ни научиха.
— Не е задължително тяхната глупост да стане и наша глупост — отвърна пак на мъжкия език Лийф-ийтър.
— Нито пък тяхната мъдрост е задължително приложима за нас — отвърна Човек.
Сетне Лийф-ийтър изрече нещо на Трите езика, което Миро не успя да разбере. Човек не отговори и Лийф-ийтър си тръгна.
След заминаването му Уанда се извърна със зачервени от плача очи.
Човек се обърна към Говорителя:
— Какво искаш да знаеш? — попита той. — Ще ти го кажем, ще ти го покажем, ако можем.
Говорителя се обърна към Миро и Уанда.
— Какво да ги питам? Знам толкова малко, че не мога да преценя какво трябва да узнаем.
Миро се спогледа с Уанда.
— Вие не притежавате каменни или метални инструменти — рече тя. — Ала къщата ви е направена от дърво, както и лъковете и стрелите ви.
Човек стоеше прав в очакване. Паузата се удължи.
— Но какъв е въпросът? — рече най-сетне той.
Как би могъл да не забележи връзката, помисли си Миро.
— Ние, хората — рече Говорителя, — използваме каменни или метални инструменти, за да отсечем дърветата, когато искаме да ги превърнем в къщи, стрели или тояги, като тези, които видях да носите.
Необходими бяха няколко мига, за да осмислят думите на Говорителя. Сетне изведнъж всички прасенца се изправиха на крака. Затичаха лудо, безцелно, понякога се сблъскваха едно в друго, в дърветата или в дървените къщи. Повечето от тях мълчаха, ала от време на време някое надаваше вой, досущ както бяха плакали преди малко. Беше някаква мистерия тази почти безмълвна лудост на прасенцата, сякаш изведнъж бяха изгубили контрол върху телата си. След всичките години на внимателно избягване на общуването, на въздържане да се каже каквото и да е на прасенцата, сега Говорителя бе нарушил политиката и тази лудост бе резултатът.
От хаоса се появи Човек и се хвърли на земята пред Говорителя.
— О, Говорителю — извика силно той. — Обещай ми, че никога няма да позволиш да отсекат баща ми Рутър с техните каменни и метални инструменти! Ако искаш да убиеш някого, има стари наши братя, които ще отдадат живота си, аз бих умрял с радост, но не им позволявай да убият баща ми!
— Или моят баща! — викаха другите прасенца. — Или моят!
— Никога не бихме посадили Рутър толкова близо до оградата — рече Мандачува, — ако знаехме, че сте… варелсе.
Говорителя отново вдигна ръце:
— Отсичал ли е някой човек дърво в Лузитания? Никога. Законът го забранява. Няма за какво да се боите от нас.
Последва тишина, прасенцата се укротиха. Накрая Човек се изправи от земята.
— Ти ни накара да се боим от хората още повече — каза той на Говорителя. — По-добре да не бе идвал в гората ни.
Гласът на Уанда се надигна над неговия:
— Как можеш да го кажеш, след като убихте баща ми по такъв начин!
Човек я погледна изненадан, неспособен да отговори. Миро я прегърна през раменете. А Говорителя на мъртвите наруши последвалото мълчание:
— Ти ми обеща, че ще отговорите на всичките ми въпроси. Питам те сега: как строите дървена къща, как правите лъка и стрелите, които ей онзи носи, и тоягите. Казахме ви за единствения известен нам начин; а вие ни кажете за другия начин — за това как вие го правите.
— Братът се отдава сам — рече Човек. — Вече ти казах. Казваме на древния ни брат от какво се нуждаем и му показваме формата, а той се отдава.
— Можем ли да видим как става? — попита Ендър. Човек огледа останалите прасенца.