Епископът започна да се ядосва:
— Да не искаш да кажеш, че комитетът има правото да преглежда поверителните файлове на църквата?
— Аха — рече Боскиня. — Още един колега шовинист.
— Църквата има известни права съгласно Междузвездния кодекс.
— Не се гневи на мен.
— Но ти никога не си ми казвала.
— Ако ти бях казала, щеше да протестираш и те щяха да се престорят, че отстъпват, а аз нямаше да мога да направя онова, което сторих.
— Какво е то?
— Тази програма. Тя наблюдава всеки достъп по ансибала във файловете на колонията Лузитания.
Дом Кристау се изкиска:
— Нямаш право на подобно действие.
— Знам. Както вече казах, имам доста тайни пороци. Програмата ми не откри никакви сериозни намеси — е, по няколко файла всеки път, когато прасенцата убиваха някой от ксенолозите ни, това можеше да се очаква — но нищо съществено. Допреди четири дена.
— Когато пристигна Говорителя на мъртвите — рече епископ Перегрино.
Боскиня я досмеша, че епископът очевидно смяташе пристигането на Говорителя за такава повратна точка, та моментално направи връзката.
— Преди три дена — рече Боскиня — по ансибала бе задействан безвреден преглед. Той следваше интересен модел. — Тя се обърна към терминала и промени картината. Сега тя показваше предимно навлизалия на най-високо равнище и се ограничи до една област на дисплея. — Достъпът е до всичко, което се отнася до ксенолозите и ксенобиолозите на Милагре. Всичко, което са открили, всичко, което е свързано с личния им живот. Защитните системи са пренебрегнати, сякаш никога не ги е имало. И, да, епископ Перегрино, и преди, и сега вярвам, че това има нещо общо с Говорителя.
— Но Конгресът не би могъл да му делегира такива права — отвърна епископът.
Дом Кристау кимна умно.
— Сан Анджело бе писал веднъж — в личните си дневници, които никой освен Децата на ума не чете…
Епископът се обърна и го погледна развеселен:
— Значи Децата на ума разполагат с тайни писания на Сан Анджело?
— Не са тайни — рече дона Криста. — По-скоро са отегчителни. Всеки може да ги прочете, ала ние сме единствените, които си даваме този труд.
— Та той е написал — продължи дом Кристау, — че Говорителя Андрю е по-възрастен, отколкото смятаме. По-възрастен от Междузвездния конгрес, а и посвоему по-могъщ.
Епископ Перегрино изсумтя:
— Той е хлапак. Не би могъл да има повече от четирийсет години.
— Вашето глупаво съперничество само ни губи времето — рече остро Боскиня. — Свиках това събиране по спешност. Като знак на уважение към вас, защото аз вече съм предприела действия в полза на правителството на Лузитания.
Всички се смълчаха.
Боскиня върна картината на терминала на първоначалното изображение.
— Тази сутрин програмата ме предупреди за втори път. Нов систематичен достъп по ансибала, само че този път не бе селективния, неразрушаващ достъп отпреди три дена. Този път се чете всичко със скорост „предаване на данни“, което означава, че всички наши файлове се копират от чуждопланетни компютри. След което каталозите се променят така, че една-единствена команда по ансибала ще унищожи всички файлове в паметта на нашите компютри.
Боскиня забеляза изненадата на епископ Перегрино, докато Децата на ума не бяха изненадани.
— Защо? — попита епископът. — Ако унищожат всичките ни файлове… това се прави, когато даден народ или свят е… въстанал и искаш да го унищожиш, когато…
— Доколкото разбирам — обърна се Боскиня към Децата на ума, — вие също сте шовинисти и сте подозрителни.
— Боя се, че много по-малко от теб — отвърна дом Кристау. — Но ние също засякохме навлизанията. Разбира се, копирахме всичките си архиви — на огромна цена — в манастирите на Децата на ума в други светове, тъй че те ще се опитат да възстановят файловете ни, след като бъдат унищожени. Ако обаче бъдем третирани като бунтовна колония, много се съмнявам, че ще бъде позволено подобно възстановяване. Затова правим и копия на хартия на жизненоважната информация. Не храним надеждата, че ще смогнем да отпечатаме всичко, но смятаме, че ще успеем да отпечатаме достатъчно, за да не бъде унищожен изцяло трудът ни.
— Значи сте знаели? — възкликна епископът. — И не сте ми казали нищо?
— Прости ни, епископ Перегрино, но не ни и хрумна, че няма сам да го забележиш.
— И освен това не вярвате, че сме извършили кой знае каква важна работа, че да си струва да бъде разпечатана, за да се спаси.