— Говорителю — обърна се към него кметицата Боскиня.
— Кметице — отвърна Ендър. Не обичаше да разговаря с хората след Говорене, ала бе свикнал с факта, че някои винаги настояваха да поговорят с него. Насили се да се усмихне. — Имаше повече хора, отколкото очаквах.
— Мимолетно събитие за повечето от тях — рече Боскиня. — До сутринта ще го забравят.
Ендър се обезпокои, че го омаловажаваше.
— Само ако не се случи нещо архиважно през нощта — рече той.
— Да. Е, това вече е уредено.
Чак тогава Ендър осъзна, че тя бе изключително разстроена, че едва се владееше. Хвана я за лакътя, сетне я прегърна през рамо и тя се облегна благодарна на него.
— Говорителю, дойдох да се извиня. Твоят кораб е реквизиран от Междузвездния конгрес. Това няма нищо общо с теб. Тук е извършено престъпление, при това толкова ужасно, че престъпниците трябва да бъдат отведени до най-близката планета — Трондхайм, и да бъдат съдени и наказани там. С твоя кораб.
Ендър се замисли за миг.
— Миро и Уанда.
Тя се извърна и го изгледа остро:
— Не си изненадан.
— Освен това няма да ги пусна да отидат.
Боскиня се отдръпна от него.
— Няма да ги пуснеш ли?
— Имам известна представа в какво са обвинени.
— Тук си едва от четири дена, а пък вече знаеш нещо, за което дори аз не съм подозирала.
— Понякога властите научават последни.
— Нека да ти обясня защо ще ги пуснеш, защо всички ние ще ги пуснем да застанат пред съда. Защото Конгресът прибра нашите файлове. Паметта на компютрите е празна, ако изключим най-основните програми, които управляват електро–, водоснабдяването и канализацията. Утре няма да може изобщо да се работи, защото нямаме достатъчно енергия за фабриките, за мините, за тракторите. Аз съм отстранена от поста си. Сега съм само представител на полицията, който трябва да следи за изпълнението на директивите на Комитета по евакуация на Лузитания.
— Евакуация ли?
— Лицензът на колонията е отнет. Изпращат междузвездни кораби, за да ни отведат всички. Всеки знак на човешко присъствие тук трябва да бъде заличен. Дори надгробните камъни на мъртвите ни.
Ендър се опита да прецени реакцията й. Не си бе мислил, че Боскиня е от онзи тип хора, които ще се подчинят безропотно на безсмислено решение отгоре.
— Смяташ ли да се подчиниш?
— Електроснабдяването и водоснабдяването се управляват по ансибала. Чрез него се контролира и оградата. Могат да ни затворят тук без вода, ток и канализация и няма да можем да излезем. Казват, че след като Миро и Уанда се качат на твоя кораб и поемат за Трондхайм, някои от ограниченията ще бъдат премахнати. — Тя въздъхна. — О, Говорителю, мисля, че сега не е най-доброто време човек да е турист на Лузитания.
— Аз не съм турист. — Не си направи труда да й каже за подозренията си, че едва ли е чисто съвпадение дето Конгресът е забелязал Съмнителните дейности по времето, когато Ендър е тук. — Успя ли да спасиш някои от файловете си?
Боскиня въздъхна:
— Боя се, че го направих, като ги натресох на теб. Забелязах, че всичките ти файлове заминават по ансибала някъде извън този свят. Изпратихме най-важните си неща като съобщения до теб.
Ендър се засмя:
— Добре, точно така, умно решение.
— Няма значение. Не можем да си ги върнем. Или не, бихме могли, ала те ще забележат и тогава ти ще си загазил не по-малко от нас. И ще изтрият всичко.
— Освен ако не изключите ансибала, веднага щом копирате моите файлове в местната памет.
— Тогава наистина ще бъдем бунтовници. И за какво?
— Заради възможността Лузитания да се превърне в най-добрата и най-важната планета от Стоте свята.
Боскиня се засмя:
— Мисля, че ще ни сметнат за важни, ала измяната едва ли ще ни направи най-добри.
— Моля те, не предприемай нищо. Не арестувай Миро и Уанда. Изчакай един час и тогава нека се срещнем с теб и с всички онези, които трябва да вземат решението.
— Решение дали да въстанем, или не? Не виждам защо ти би трябвало да участваш във вземането му, Говорителю.
— Ще разбереш на срещата ни. Моля те, много е важно да не бъде пропусната възможността на тази планета.