— Аз разбрах — отвърна Човек. — Но ти не знаеш какво искаш — да се разправяш с жените. Те не са умни по същия начин, по който са умни братята.
— Но те вземат решенията, нали?
— Разбира се — рече Човек. — Те са пазителите на майките, нали така? Но пак те предупреждавам: опасно е да се разговаря със съпругите. Особено за теб, защото те почитат толкова много.
— Ако оградата падне, трябва да говоря с жените. Ако не мога да говоря с тях, тогава оградата си остава. Миро ще умре и ние ще трябва да се подчиним на заповедите на Конгреса, всички хора да напуснат Лузитания.
Ендър не им каза, че хората може и да бъдат убити. Винаги казваше истината, но не винаги — цялата истина.
— Аз ще те заведа при съпругите — рече Човек.
Лийф-ийтър приближи и подигравателно прокара ръка по корема на Човек.
— Правилно са те нарекли — рече той. — Ти наистина си човек, не си от нас.
Лийф-ийтър понечи да избяга, ала Ароу и Къпс го задържаха.
— Ще те заведа — рече Човек. — А сега изключете оградата и спасете живота на Миро.
Ендър се обърна към епископа.
— Аз не мога да реша — рече той. — Боскиня.
— Заклела съм се пред Междузвездния конгрес — каза Боскиня, — но ще наруша сега клетвата, за да спася живота на народа си. Казвам оградата да бъде изключена и да се опитаме да извлечем максимума от въстанието си.
— Ако може да проповядваме всред прасенцата… — рече епископът.
— Ще ги попитам, когато се срещна със съпругите — каза Ендър. — Не мога да обещая нищо повече.
— Епископе! — извика Новиня. — Пипо и Либо вече загинаха отвъд тази ограда!
— Изключете я — рече епископът. — Не бих искал тази колония да приключи, след като Божата работа е още неначената. — Той се усмихна мрачно. — Но дано Ос Венерадос бъдат превърнати в светци по-скоро. Ще имаме нужда от застъпничеството им.
— Джейн — прошепна Ендър.
— Ето защо те обичам — рече Джейн. — Можеш да направиш всичко, стига да подредя обстоятелствата както трябва.
— Моля те, изключи ансибала и оградата — рече Ендър.
— Направено — каза тя.
Ендър изтича до оградата, изкатери се. С помощта на прасенцата повдигна Миро и пусна вкочаненото му тяло в очакващите го ръце на епископа, кметицата, дом Кристау и Новиня. Навио тичаше надолу по склона подир дона Криста. Онова, което можеха да сторят за Миро, щеше да бъде сторено.
Уанда също се изкачваше по оградата.
— Върни се — рече Ендър. — Вече го прехвърлихме.
— Щом ще ходиш при съпругите — отвърна тя, — ще дойда с теб. Нуждаеш се от помощта ми.
Ендър не можеше да й възрази. Тя се спусна и дойде при него.
Навио бе клекнал до тялото на Миро.
— Изкатерил е оградата! — рече той. — Досега не е имало подобен случай. Не е възможно. Никой не може да понесе такава болка, да пъхне главата си в полето.
— Ще оживее ли? — попита Новиня.
— Откъде да знам? — отвърна Навио, докато нетърпеливо сваляше дрехите на Миро и прикачаше към тялото му различни сензори. — Не сме учили за това в медицинското училище.
Ендър забеляза, че оградата отново се разтресе. Сега се катереше Ела.
— Нямам нужда от твоята помощ — рече Ендър.
— Май е време някой, който разбира от ксенобиология, да установи какво всъщност става — отговори тя.
— Остани и се погрижи за брат си — каза Уанда.
Ела я погледна предизвикателно:
— Той е и твой брат. А сега нека и двете се погрижим, ако умре, да не е умрял напразно.
Тримата последваха Човек и другите прасенца към гората.
Боскиня и епископът ги изгледаха как се отдалечават.
— Когато се събудих тази сутрин — рече Боскиня, — не очаквах да се превърна в бунтарка преди да дойде време да си легна отново.
— Нито пък аз съм смятал, че Говорителя ще е нашият посланик при прасенцата — каза епископът.
— Въпросът е — намеси се дом Кристау — дали някога ще бъдем опростени за това.
— Мислиш ли, че грешим? — сопна му се епископът.
— Съвсем не — отвърна дом Кристау. — Мисля, че направихме крачка напред към нещо наистина великолепно. Ала човечеството почти никога не прощава истинското величие.
— За щастие — рече епископът, — човечеството не е съдията, който има значение. А сега аз възнамерявам да се помоля за това момче, след като медицинската наука очевидно е стигнала до границите на компетентността си.