СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
СЪПРУГИТЕ
Разбери как е тръгнал слухът, че Евакуационната флотилия е въоръжена с Малкия доктор. Това е от НАЙ-ВИСШ ПРИОРИТЕТ. Сетне разбери кой е този тъй наречен Демостен. Да нарича Евакуационната флотилия „Втори ксеноцид“ е определено нарушение на законите за измяна според Кодекса и ако АСК (Агенцията за сигурност на Конгреса) не може да открие този глас и да го заглуши, не виждам причина АСК да продължи да съществува.
Междувременно продължете с анализа и оценката на файловете, получени от Лузитания. Абсолютно ирационално е да въстават, само защото искаме да арестуваме двама съгрешили ксенолози. В произхода и биографията на кметицата няма нищо, което да обяснява подобно поведение. Искам да разбера кой би могъл да е водачът на тази революция.
Пъотр, знам, че правиш всичко, което е по силите ти. Аз — също. Както и всички останали. Навярно — както и хората на Лузитания, Но моя е отговорността за безопасността и целостта на Стоте свята. Стократно по-голяма е тя от отговорността на Питър Хегемона, а властта ми е само една десета от неговата. Да не споменаваме и факта, че далеч не съм онзи гений, какъвто е бил той. Не ще и дума, всички биха били по-радостни, ако Питър бе още жив. Боя се, че докато всичко това свърши, може да се наложи необходимостта от нов Ендър. Никой не желае ксеноцид, но ако се случи, искам да съм сигурна, че другите ще изчезнат. Щом работата опре до война, хората са си хора, а извънземните — извънземни. Когато става дума за оцеляване, всичките останали приказки за романи и прочее отиват по дяволите. Това задоволява ли те? Вярваш ли ми, като ти казвам, че не съм мекушава? А сега гледай и ти да не проявиш мекушавост. Погрижи се да ми дадеш резултати, и то бързо. Веднага. Обич и целувки, Бава.
Човек ги водеше през гората. Прасенцата се качваха и спускаха с лекота по склоновете, през потока, през гъстия храсталак. Човек обаче сякаш превръщаше всичко това в някакъв танц, изкатерваше донякъде определени дървета, докосваше и говореше с други. Останалите прасенца бяха доста по-сдържани, само от време на време се включваха в лудориите му. Единствен Мандачува бе изостанал с хората.
— Защо прави това? — попита тихо Ендър.
За момент Мандачува се обърка. Уанда му обясни какво имаше предвид Ендър:
— Защо Човек се катери по дърветата и ги докосва, и им пее?
— Пее им за третия живот — отвърна Мандачува. — Много невъзпитано от негова страна. Винаги е бил егоист и глупчо.
Уанда погледна изненадана Ендър, а сетне — Мандачува.
— Мислех си, че всички обичат Човек — рече тя.
— Голяма работа е — рече Мандачува. — Умник. — Сръчка Ендър по бедрото. — Но той е глупак в едно нещо. Мисли, че му правиш голяма чест. Мисли, че ще го отведеш до третия живот.
— Какво представлява третият живот? — попита Ендър.
— Онзи дар, който Пипо запази за себе си — отвърна Мандачува. След което забърза и настигна останалите прасенца.
— Виждаш ли някакъв смисъл в това? — попита Ендър Уанда.
— Още не мога да свикна с начина, по който им задаваш директни въпроси.
— Но не ме бива много по отговорите, нали?
— Мандачува е ядосан, това — първо. И, второ, ядосан е на Пипо. Третият живот — дар, който Пипо е запазил за себе си. Това твърдение ще придобие смисъл.
— Кога?
— След двайсет години. Или двайсет минути. Ето защо е толкова забавна ксенологията.
Ела опипваше дърветата, вглеждаше се от време на време в храстите.
— Един и същ вид дървета. И храсти. И лианите, които се вият по повечето дървета. Виждала ли си някакви други растителни видове в гората, Уанда?
— Поне не съм забелязала. Никога не съм се вглеждала обаче. Лозата се нарича мердона. С нея се хранят масиосите, а прасенцата се хранят с масиоси. Ние научихме прасенцата как да направят ядливи корените на мердоната. Преди амаранта. Тъй че сега се хранят с видове от по-ниското равнище на хранителната верига.
— Погледнете — рече Ендър.
Всички прасенца се бяха спрели гърбом към хората, с лице към някаква просека. След миг Ендър, Уанда и Ела се изравниха с тях и надникнаха над главите им към обляната от лунна светлина долчинка. Бе доста обширно място, а земята беше съвсем гола. Няколко дървени къщи обрамчваха просеката, ала центърът й беше празен, ако се изключи едно-единствено дърво, най-голямото, което бяха виждали в гората.