— Яркостта на светлината ги заслепява — рече Човек.
Джейн прошепна в ухото на Ендър:
— Гласът й отеква във вътрешността на дървото. Когато проникна светлината, ехото модулира, което предизвика висок обертон. Дървото отговаряше, като използваше тона на Шаутър.
— Виждаш ли? — попита тихо Ендър.
— Коленичи и ме доближи достатъчно, а сетне ме обърни към отвора.
Ендър й се подчини, бавно приближи глава към процепа, тъй че бижуто в ухото му да получи добра гледна точка към вътрешността. Джейн описваше онова, което виждаше. Ендър клеча дълго, без да помръдне. После се обърна към останалите.
— Малките майки — рече Ендър. — Там е пълно с малки, бременни майки. Не по-дълги от четири сантиметра. Една от тях ражда.
— С бижуто си ли виждаш? — попита Ела.
Уанда приклекна до него, опитваше се да надзърне вътре, ала не успяваше.
— Невероятен сексуален диморфизъм. Женските достигат до полова зрелост още в детството си, раждат и умират. — Тя попита Човек: — Всичките онези малки, които са навън, на дървото, всички са братя, нали?
Човек повтори въпроса към Шаутър. Съпругата отиде близо до процепа в дънера и взе едно сравнително едро бебе. Изпя няколко строфи за обяснение.
— Това е малка майка — преведе Човек. — Тя ще се присъедини към останалите съпруги, за да се грижи за децата, когато стане достатъчно възрастна.
— Само една ли е? — попита Ела.
Ендър потрепери и се изправи:
— Тя е стерилна, инак никога не биха й дали да се съеши. Не би могла да роди деца.
— Защо не? — попита Уанда.
— Защото няма родилен канал — рече Ендър. — Бебетата си пробиват пътя със зъби.
Уанда прошепна някаква молитва. Ела обаче беше по-любопитна от всякога:
— Знаменито! — рече тя. — Ала щом са толкова малки, как се съешават?
— Носим ги при бащата, разбира се — рече Човек. — Как иначе? Бащата не може да дойде тук, нали?
— Бащите — рече Уанда. — Така наричат най-уважаваните дървета.
— Точно така — потвърди Човек. — Бащите са със зряла кора. Те изпускат праха си върху кората, в сока. Ние занасяме малката майка при бащата, който съпругите са избрали. Тя пълзи по кората, а прахът прониква в корема й и го изпълва с малки.
Уанда безмълвно посочи малките издутини върху корема на Човек.
— Да — каза Човек. — Това са дръжките. Удостоеният брат поставя малката майка на една от тях, тя се държи много здраво по целия път до бащата. — Докосна корема си. — Това е най-голямата ни радост през втория ни живот. Ако е възможно, бихме носили малките майки всяка нощ.
Шаутър запя, протяжно и високо, а отворът в дървото-майка започна отново да се затваря.
— Всичките тези женски, малките майки — попита Ела, — те дали усещат?
Човек не разбра.
— Дали са будни? — попита Ендър.
— Разбира се — отвърна Човек.
— Онова, което има предвид — обясни Уанда, — е дали малките майки могат да мислят? Дали разбират езика?
— Те ли? — попита Човек. — Не, те не са по-умни от кабрите. И са съвсем малко по-умни от масиосите. Те вършат само три неща. Ядат, пълзят и се държат за дръжките. Онези от външната страна на дървото — те сега започват да се учат. Спомням си как се катерех по кората на дървото-майка. Значи тогава съм имал памет. Но съм един от малцината, които помнят толкова отрано.
Очите на Уанда се изпълниха с неволни сълзи.
— Всички майки… се раждат, съешават се, раждат и умират още през детството си. Те дори не съзнават, че са били живи.
— Това е сексуален диморфизъм, доведен до смехотворна крайност — каза Ела. — Женските достигат полова зрелост рано, а пък мъжките — късно. Ирония на съдбата е, че доминиращите женски са до една стерилни. Те управляват цялото племе, а собствените им гени не могат да бъдат предавани…
— Ела — рече Уанда, — какво ли би станало, ако успеем да разработим начин, малките майки да износват децата си, без да бъдат разкъсвани. Нещо като цезарово сечение. С използване на богат на протеин заместител на тялото на майката. Биха ли могли женските да оцелеят и да достигнат зрелост?
Ела не получи възможност да отговори. Ендър ги хвана за ръцете и ги издърпа.
— Как смеете! — прошепна той. — Ами какво би станало, ако те намерят способ нашите малки момиченца да зачеват и износват деца, които да се хранят от плътта на мъничките им телца?
— За какво говориш! — възкликна Уанда.
— Това е гадно — рече Ела.
— Не сме дошли тук да нападаме самите корени на живота им — каза Ендър. — Дошли сме тук да намерим начин да споделим този свят с тях. След сто или след петстотин години, когато са научили достатъчно, за да извършат и без нас промените, те сами ще решат дали да променят способа, по който се зачеват и износват децата им. Но ние не можем да гадаем как ще им се отрази, ако изведнъж до зрелост достигнат колкото женски, толкова и мъжки. За какво? Не могат да родят повече деца, нали? Не могат да си съперничат с мъжките, да станат бащи, нали? Тогава за какво ще са необходими?