— Можеш ли да движиш челюстите си, Миро? — попита Куим.
Миро бавно отвори и затвори уста.
Олядо вдигна ръка на метър височина от главата му и я размаха.
— Можеш ли да проследиш с поглед движението на ръката ми?
Очите на Миро последваха движението. Новиня стисна ръката на Миро.
— Усети ли, че стиснах ръката ти?
Миро отново изстена.
— Затвори уста за „не“ — рече Куим — и я отвори за „да“.
Миро затвори уста и произнесе едно „Хм.“ Новиня не можеше да се сдържи; въпреки окуражителните й думи, това бе най-ужасното нещо, което се бе случвало с което и да е от децата й. Когато Лауро изгуби очите си и се превърна в Олядо — ненавиждаше прякора, ала вече и тя самата го използваше, — си бе помислила, че не би могло да се случи нищо по-лошо. Ала Миро да е парализиран, безпомощен, да не усеща допира на ръката й — това не можеше да понесе. Бе изпитала друг вид мъка, когато умря Пипо, по-различна, когато умря и Либо, изпита и ужасна жалост при смъртта на Марсау. Помнеше дори онази празнота, която я бе обзела, когато спускаха майка й и баща й в пръстта. Ала не можеше да има по-силна болка от болката да гледа как детето й страда и тя не може да му помогне.
Изправи се и понечи да излезе. Щеше да плаче заради него тихо в другата стая.
— М-м-м-м.
— Не иска да си ходиш — каза Куим.
— Ако искаш, ще остана — рече Новиня. — Но трябва да заспиш отново. Навио каза, че колкото повече спиш, поне за известно време…
— М-м-м-м.
— Не иска и да спи — рече Куим.
Новиня сподави непосредствения си отговор, не се сопна на Куим, да му каже, че и сама разбира прекрасно отговорите на Миро. Не беше време за кавги. Освен това тъкмо Куим бе разработил системата, която Миро използваше за връзка. Имаше право да се гордее, да претендира да бъде гласът на Миро. Това бе възможност да се утвърди като част от семейството. И да не го напусне след онова, което научи днес на площада. Това бе начинът му да й прости, ето защо тя сдържа езика си.
— Може би иска да ни каже нещо — вметна Олядо.
— М-м.
— Или да зададе въпрос? — рече Куим.
— Ма. Аа.
— Страхотно — рече Куим. — Щом не може да движи ръцете си, няма да може да пише.
— Сем проблема — каза Олядо. — Преглеждане. Може да преглежда. Ако го пренесем до терминала, ще мога да му пусна буквите и той да ги преглежда и да казва „да“, когато мине буквата, която му е необходима.
— Това ще отнеме цяла вечност — рече Куим.
— Искаш ли да опиташ, Миро? — попита Новиня.
Искаше.
Тримата го отнесоха в предната стая и поставиха леглото му там. Олядо програмира терминала така, че на дисплея да се появят всички букви от азбуката, обърна го, за да го вижда Миро. Написа кратка програма, чрез която всички букви една по една светваха по-силно за част от секундата. Направиха няколко проби, за да се спрат на най-подходящата скорост — достатъчно бавна, за да може Миро да издаде звука, който ще означава „тази буква“, преди да се освети следващата.
Миро на свой ред ускори нещата, като нарочно съкращаваше думите си.
ПРА-СЕ.
— Прасенцата — рече Олядо.
— Да — каза Новиня. — Защото премина оградата с прасенцата?
— М-м-м-м!
— Задава въпрос, мамо — рече Куим. — Не иска да отговаря на въпроси.
— Аа.
— Искаш да узнаеш за прасенцата, които бяха с теб, когато премина оградата ли? — попита Новиня. Искаше. — Те се върнаха в гората. С Уанда, Ела и Говорителя на мъртвите. — Тя набързо му разказа за съвещанието в покоите на епископа, за онова, което бяха узнали за прасенцата, за взетите решения. — Изключването на оградата, за да те спасят. Миро, беше решение за бунт против Конгреса. Сега оградата представлява само едни жици. Портата ще остане отворена.
Очите на Миро се насълзиха.
— Това ли е всичко, което искаше да узнаеш? — попита Новиня. — Трябва да поспиш.
Не, каза той. Не, не, не.
— Изчакай, докато се проясни погледът му — рече Куим. — Тогава ще може да пуснем пак буквите.
Д-И-Г-А Ф-А-Л…
— Дига ао Фаланте пелос Мортос — рече Олядо.
— Какво трябва да кажем на Говорителя? — попита Куим.
— Сега трябва да поспиш, ще ли го кажеш по-късно — рече Новиня. — Той няма да се върне с часове. В момента преговаря за установяване на правила, върху които да се основават отношенията между прасенцата и нас. Да престанат да убиват паши хора по начина, по който убиха Пипо и Ли… и баща ти.
Миро обаче не нскаше да спи. Той продължи да показва буква по буква съобщението си чрез просветлените на екрана букви. Тримата уточняваха онова, което се опитваше да им внуши да кажат на Говорителя. И разбираха, че искаше да му го кажат сега, преди да са свършили преговорите.