— Нападение — рече Човек — е, когато дойдат в нашите земи и убиват братята или съпругите. Не се смята за нападение, ако заявят, че ще воюват, или предложат договор за обявяване на война. Нападение е, когато започнат битката без договор. Тъй като ние никога няма да започнем война, единственият начин това да стане е след нападение от страна на друго племе. Знаех си, че ще попиташ.
Той посочи договора и там наистина внимателно се дефинираше какво се разбира под нападение.
— Това също е приемливо — рече Ендър. Означаваше, че възможността да избухнат войни нямаше да бъде премахната още няколко поколения, може би векове наред, тъй като щеше да отнеме много време да се предложи договорът на всяко племе прасенца в този свят. Ала далеч преди и последното племе да се включи в пакта, помисли си Ендър, щяха да станат ясни предимствата на мирната екзогамия и малцина щяха да искат да бъдат все още воини.
— А сега — последната промяна — рече Човек. — Жените я замислиха като наказание за това, че направи този договор толкова труден. Но аз мисля, че няма да го приемете като наказание. Тъй като ни е забранено да ви отвеждаме в третия живот, след влизането на това споразумение в сила, на хората също ще бъде забранено да въвеждат братята в третия живот.
В първия миг Ендър си помисли, че това бе отмяна на присъдата му: нямаше да се налага да изпълни онова, което и Либо, и Пипо бяха отказали да извършат.
— След договора — рече Човек. — Ти ще бъдеш първият и последен човек, който ще направи този дар.
— Бих искал… — рече Ендър.
— Знам какво би искал, приятелю мой, Говорителю — рече Човек. — На теб то ти се струва като убийство. Ала за мен… когато един брат получи правото да премине в третия живот като баща, тогава той избира или най-големия си съперник или най-истинския си приятел да осъществи преминаването. А това си ти, Говорителю, чакам те още откакто прочетох за първи път „Царицата на кошера“ и „Хегемона“. Много пъти съм казвал на баща си Рутър, че ти единствен от всички хора ще ни разбереш. Сетне Рутър ми каза, че е пристигнал междузвездният ти кораб, че ти и Царицата на кошера сте на борда на този кораб; тогава разбрах, че си дошъл да ме отведеш в третия живот, стига да се справя добре.
— Добре се справи, Човек — рече Ендър.
— Ето — отвърна той, — видя ли? Подписахме договора по хорски образец.
На дъното на последната страница от договора грубо и с усилие бяха изписани две думи.
— Човек — прочете на глас едната Ендър. Другата не можа да разчете.
— Това е истинското име на Шаутър — рече Човек. — Стар-лукър („Наблюдателка на звездите“). Не я бива много с пръчицата за писане — съпругите не използват често инструменти, тъй като братята вършат този вид работа. Затова ме помоли да ти кажа какво е името й. И да ти кажа, че го е получила, защото винаги гледала към небето. Каза, че тогава още не го е знаела, но очаквала да дойдеш.
Толкова много хора вложиха надеждите си в мен, помисли си Ендър. В крайна сметка обаче всичко зависи от самите тях. От Новиня, от Миро, от Ела, която ме повика; от Човек и от Стар-лукър. Също от онези, които се бояха от идването ми.
Уърм донесе купичката с мастило; Календар носеше писалката. Бе тънка дървена пръчица с цепка в края и тясно кладенче, което задържаше малко мастило, след като се топне в мастилницата. Трябваше да я топи пет пъти, докато се подпише.
— Пет — рече Ароу.
Ендър си спомни, че числото пет бе знаменателно за прасенцата. Беше случайност, ала щом смятаха, че е добра поличба, то толкова по-добре.
— Ще отнеса договора на нашата губернаторка и на епископа — каза Ендър.
— От всички документи, запазени в съкровищницата на човешката история… — започна Уанда.
Нямаше нужда да довършва изречението. Човек, Лийф-ийтър и Мандачува грижливо загърнаха книгата в листа и я подадоха, но не на Ендър, а на Уанда. Ендър веднага разбра с ужасяваща яснота какво означаваше това. Прасенцата имаха за него още работа, работа, която изискваше ръцете му да са свободни.
— А сега, след като договорът бе сключен по хорски образец — рече Човек, — трябва да го превърнеш в действителен и за „малките“.
— Подписът не е ли достатъчен? — попита Ендър.
— От тук нататък ще е достатъчен — рече Човек. — Но само защото същата ръка, която подписа за хората, ще утвърди договора и по нашия начин.
— Тогава ще го направя — рече Ендър, — както ти обещах.
Човек протегна ръка и погали Ендър от шията до корема.
— Думата на брата не е само в устата му — рече той. — Думата на брата е в живота му. — Обърна се към другите прасенца. — Позволете ми да говоря за последен път с баща си, преди да застана до него.