Дори Царицата на кошера не можеше да помогне. Мислите й бяха мигновени; свързани не със синапсиса, а с филотите, които бяха недосегаеми от релативистичните ефекти на светлинната скорост. Царицата изживяваше по шестнайсет минути за всяка минута на Ендър — разликата беше прекалено голяма за него, за да успее да получи каквото и да е съобщение от нея. Ако не бе в пашкула, тя щеше да разполага с хиляди отделни бъгери, всеки от които да изпълнява собствената си задача и да предава на огромната й памет преживелиците си. Ала сега тя разполагаше само със спомените си и през тези осем дена на изгнание Ендър започна да разбира горещото й желание да бъде освободена.
Към края на осемте дена той владееше прилично португалски: когато искаше да каже нещо, вече не се налагаше да си превежда от испански. Отчаяно се нуждаеше от човешка компания — би се радвал дори да обсъжда религията с калвинист, само и само да има подръка някой по-умен от компютъра, с когото да си говори.
Корабът изпълни Промяната на Парк; в един неуловим миг скоростта се промени относително спрямо останалата част наВселената. Или по-скоро, както твърдеше теорията, променяше се Вселената, докато звездолетът оставаше неподвижен. Никой не можеше да бъде сигурен кое е вярното, тъй като не можеше да се застане някъде отстрани и да се наблюдава явлението. Никой не можеше да каже, тъй като никой не знаеше защо изобщо действа филотичният ефект; ансибалът бе открит донякъде случайно, ведно с Принципа на Парк за мигновеността. Може да не бе разбираем, но действаше.
Илюминаторите на кораба моментално се изпълниха със звезди, след като светлината отново стана видима във всички посоки. Някой ден учените ще открият защо Промяната на Парк не се нуждаеше от почти никаква енергия. Ендър бе сигурен, че някъде се плащаше страхотна цена за междузвездните пътувания на хората. Веднъж сънува, че при всяко преминаване на звездолет в Промяната на Парк изгасваше по една звезда. Джейн го увери, че не било така, но той знаеше, че повечето звезди са невидими за нас; трилион от тях могат да изчезнат, без изобщо да разберем. С хиляди години ще продължаваме да виждаме фотоните, вече излъчени, преди звездата да изчезне. А когато забележим, че галактиката я няма, ще бъде твърде късно, за да коригираме курса си.
— Пак си изпаднал в параноидно фантазиране — рече Джейн.
— Не можеш да четеш човешки мисли — отвърна Ендър.
— Винаги, когато приключваш междузвезден полет, ставаш мрачен и размишляваш за унищожаването на Вселената. Странно проявление на морската болест при теб.
— Съобщи ли на властите в Лузитания за пристигането ми?
— Това е съвсем малка колония. Тук няма Портови власти, защото не идва почти никой. В орбита има совалка, която автоматично прехвърля хората до едно смешно малко летище.
— И никакви имиграционни проверки?
— Ти си Говорител. Не могат да те отхвърлят. Освен това имиграционните власти се състоят от губернаторката, която е още и кметица, след като колонията и градът са едно. Името й е Фария Лима Мария де Боске, наричана Боскиня, тя ти изпраща поздрави и би искала да си заминеш, тъй като си имат достатъчно проблеми и без пророк на агностицизма, който да мъти главите на добрите католици.
— Тя ли каза това?
— Всъщност — не на теб, епископ Перегрино й го каза и тя се съгласи. Ала нейната служба изисква да те приеме. Ако й кажеш, че са суеверни глупци и идолопоклонници, тя вероятно ще въздъхне и ще рече: „Надявам се да запазите това свое мнение за себе си.“
— Нещо криеш — забеляза Ендър. — Какво не би искала да узная?
— Новиня е отменила искането си за Говорител. Пет дена, след като го е изпратила.
Разбира се, според Междузвездния кодекс, след като веднъж Ендър бе поел на път в отговор на молбата й, тя не можеше да бъде отказана законно; ала въпреки всичко това променяше нещата, защото вместо да очаква двайсет и две години с нетърпение пристигането му, тя щеше да се бои от него, щеше да негодува против това, че е дошъл, понеже бе променила решението си. Той бе очаквал тя да го посрещне като добър приятел. А сега щеше да бъде дори по-враждебна от католическата общност.
— Значи е направено всичко, за да се улесни задачата ми — въздъхна той.
— Е, не е чак толкова зле, Андрю. Знаеш ли, междувременно двамина други са поискали да дойде Говорител и те не са отменили молбите си.