Нещо повече: щом Човек е тъй забележително умен, тогава защо ще го захвърлят тук, ако това наистина е група от жалки ергени? Мисля, че сме грешили доста време. Това не е някаква си ергенска група с нисък престиж, това е високо тачена група от младежи и някои от тях имат значителна тежест.
Значи, когато ми каза, че съжаляваш за мен, задето трябва да излезеш и да се захванеш със Съмнителната дейност, а аз трябва да остана у дома и да работя по фабрикуването на официални данни за доклада по ансибала, то ти си бил изпълнен с най-гадна помия! (Ако се прибереш у дома и аз съм заспала, събуди ме за една целувка, става ли? Днес си я заслужих.)
На Лузитания не съществуваше строителна индустрия. Когато някоя двойка се оженеше, приятелите и семействата им построяваха къща. Домът на Рибейрови бе олицетворение на историята на семейството. Отпред, старата част на къщата, бе изградена от пластмасови плоскости, приковани към бетонна основа. С разширяването на семейството се строяха нови стаи, като всяка се опираше на предишната, така че в подножието на хълма имаше пет различими едноетажни сгради. По-сетнешните бяха тухлени, с прилични водопроводни инсталации, покрити с керемиди, ала без каквито и да е усилия да им се придаде някакъв естетичен вид. Семейството бе строило точно онова, от което се нуждае, и нищо повече.
Ендър знаеше, че не ставаше въпрос за бедност — в общността, където икономиката бе под контрол, нямаше бедност. Липсата на украса, на индивидуалност, показваше презрението на всички в семейството към собствения им дом; за Ендър това свидетелстваше и за презрение към самите себе си. Олядо и Куара определено не показваха онова отпускане, успокояване, което повечето хора изпитват, когато се прибират у дома. Напротив, те станаха по-предпазливи, веселостта им намаля; сякаш къщата бе неуловим източник на гравитация, която с приближаването им ги правеше по-тежки.
Олядо и Куара влязоха направо. Ендър изчака пред вратата някой да го покани. Олядо остави вратата леко открехната, ала излезе от стаята, без изобщо да го заговори. Ендър видя Куара да седи на леглото в предната стая, облегната на голата стена. По стените не бе окачено нищо. Бяха голи и белосани. Лицето на Куара имаше същия цвят — тя гледаше Ендър без да мигне, ала все едно, че не съществуваше; не направи нищичко, за да му подскаже, че може да влезе.
В тази къща витаеше някаква болест. Ендър се опита да разбере какво от характера на Новиня бе пропуснал да забележи — нещо, което би й позволило да съществува на такова място. Нима смъртта на Пипо преди толкова време бе изсушило сърцето на Новиня тъй много?
— Майка ти у вас ли е? — попита Ендър.
Куара не отвърна нищо.
— О, извини ме — рече той. — Мислех си, че си малко момиче, пък виждам, че си статуя.
Тя изобщо не даде знак, че го е чула. Толкоз за усилията му да я развесели и да я извади от мрачното й настроение.
По бетонния под изшляпуркаха стъпки. В стаята дотича момченце, спря се в средата й и се обърна към вратата, пред която стоеше Ендър. Беше едва година по-малко от Куара — може би на шест или седем годинки. За разлика от нея обаче изражението му бе доста по-общително. И същевременно върху него бе изписан необуздан гняв.
— Майка ти у дома ли е? — попита Ендър.
Момчето се наведе и внимателно вдигна крачола на панталона си. Към крака си бе прикрепило със скоч дълъг кухненски нож. Бавно разлепи скоча. След това го хвана с две ръце, протегна го пред себе си, насочи го към Ендър и се понесе с пълна скорост. Ендър забеляза, че ножът бе насочен към слабините му. Момчето даваше съвсем ясно да се разбере какъв подход има към непознатите.
Миг по-късно Ендър вдигна момчето под мишница, ножът изхвърча и се заби в тавана. Момчето риташе и пищеше. Наложи се Ендър да използва и двете си ръце, за да укроти крайниците му; в последна сметка момчето висна пред него със здраво хванати ръце и крака — приличаше на теле, свързано за жигосване.
Ендър гледаше Куара, без да мигне.
— Ако не отидеш и не повикаш някого, който командва в тази къща, ще отнеса това зверче у дома и ще го сготвя за вечеря.
Куара се замисли за миг, сетне стана и изтича от стаята. След малко в стаята влезе момиче с уморен вид, с разрошена коса и сънливи очи.