Бе предвидил онова, което Грего ще стори, ала Куара го изненада. Докато останалите наблюдаваха мълчаливо как ридае Грего, тя стана и отиде право при Ендър. Очите й бяха присвити, а погледът — яден:
— Ти вониш! — рече твърдо тя. Сетне закрачи твърдо към задната част на къщата.
Миро едва сподави смеха си, а Ела се усмихна. Ендър повдигна вежди, сякаш искаше да каже: „Човек печели, ала и губи.“
Олядо, изглежда, долови неизречените му думи. От стола си пред терминала момчето с метални очи каза тихо:
— И нея спечели. От месеци насам не е изричала толкова много думи на човек извън семейството.
Но аз не съм извън семейството, рече безмълвно, на себе си, Ендър. Нима не забелязахте? Аз вече съм от семейството, независимо дали това ви харесва, или не. Независимо дали на мен ми харесва, или не.
След малко Грего престана да ридае. Заспа. Ендър го отнесе до леглото му; Куара вече спеше в другия край на стаичката. Ела помогна на Ендър да свали от Грего наквасените от урината му панталонки и му надяна широко чисто бельо — движенията й бяха сръчни и нежни, Грего не се събуди.
В предната стая Миро изгледа цинично Ендър:
— Е, Говорителю, имаш избор. Моите панталони ще са ти тесни и ще ти стягат в слабините, ала татковите ще ти станат.
На Ендър му потрябва само миг, за да се върне към действителността. Урината на Грего отдавна бе изсъхнала.
— Не се безпокой за това — рече той. — Ще се преоблека у дома.
— Мама няма да се върне до час. Ти дойде да се срещнеш с нея, нали? Трябва дотогава панталоните ти да са чисти.
— Тогава ми дай твоите — рече Ендър. — Ще рискувам слабините си.
ОСМА ГЛАВА
ДОНА ИВАНОВА
Това означава цял живот, живян в измама. Ще излезе човек и ще открие нещо, нещо жизненоважно, а после, като се върне в станцията, ще напише напълно безвреден доклад, в който не се споменава абсолютно нищо за онова, което сме научили по време на културно смешение.
Прекалено си млада, за да разбереш какво мъчение е това. Татко и аз започнахме да го правим, защото не издържахме повече да крием знанията от прасенцата. Ще разбереш като мен, че това не е по-малко болезнено, отколкото да криеш своите знания от колегите си учени. Когато ги гледаш как се мъчат с даден въпрос, а знаеш, че притежаваш информацията, която може да реши дилемата им; когато ги виждаш, че са стигнали много близо до истината и поради липсата на твоята информация се отказват от правилното си заключение и се връщат към грешното — няма да се чувстваш истински човек, ако това не ти причини голямо терзание.
Трябва винаги да помниш: това е техният закон, техният избор. Те са онези, които издигат стена между себе си и истината, те единствени могат да ни наказват, когато им дадем да разберат колко лесно и просто се преодолява тя. И на всеки учен-фрамлинг, който копнее за истината, има десет тесногръди дескабесадоси (празноглавци), които презират познанието, които никога няма да предложат оригинална хипотеза и чиято единствена работа е да плячкосват писанията на истинските учени, да търсят най-малките грешчици, противоречия или пропуски в методологията им. Тези търтеи ще изучават внимателно всеки доклад, който напишеш, и ако дори само веднъж не внимаваш, ще те хванат.
Това означава, че не бива дори да споменаваш някое прасенце, чието име произлиза от смешението на културите: „Чашата“ ще им подскаже, че сме ги научили на елементарно грънчарство. „Календар“ и „Рийпър“ („Жътвар“) са очевидни. И самият Господ не може да ни спаси, ако узнаят името на Ароу („Стрела“).
Новиня се маеше в Биологичната станция, макар че беше свършила същинската си работа преди повече от час. Клонингите на картофените растения се развиваха отлично в хранителните разтвори; сега вече бе въпрос на всекидневни наблюдения, да види дали генетичните промени ще доведат до появата на най-устойчивото растение с най-полезен корен.