Говорителя на мъртвите

Ала по-късно, докато лежеше на леглото си зад затворената врата и се мъчеше да заспи, чу още смях, който долиташе от предната част на къщата и този път ведно с Миро и Ела се смееха и Куим, и Олядо. Представи си, че ги вижда в грейналата от веселие стая. Ала докато заспиваше и видението й се превръщаше в сън, вече не Говорителя седеше всред децата й и ги учеше да се смеят; беше Либо, отново жив, известен на всички като истинския й мъж, мъжа, за когото се бе омъжила със сърцето си, макар и да бе отказала да се омъжи за него в църквата. Дори насън това беше по-голяма радост, отколкото можеше да понесе, и затова чаршафът й подгизна от сълзи.

ДЕВЕТА ГЛАВА ВРОДЕН НЕДОСТАТЪК

СИДА: Ядрото на Десколадата не е бактериално. Изглежда, то навлиза в клетките на тялото и се настанява в тях за постоянно, също като митохондрията, възпроизвежда се с възпроизводството на клетката. Фактът, че се разпространи в нов вид само няколко години след пристигането ни тук, предполага, че е много адаптивна. Сигурно е, че преди много години се е разпространила из цялата биосфера на Лузитания, тъй че сега тук е вече ендемично явление — постоянна инфекция.

ЖУСТО: Ако е постоянна и е разпространена навсякъде, тогава не е инфекция, Сида, а част от нормалния живот.

СИДА: Но не е задължително вродена — притежава способността да се разпространява. Но, да, ако е ендемична, то тогава всички местни видове трябва да са намериш начин да се преборят с нея…

ЖУСТО: Или да се адаптират към нея и да я включат в нормалния си жизнен цикъл. Може би те СЕ НУЖДАЯТ от нея.

СИДА: Значи СЕ НУЖДАЯТ от нещо, което разгражда генетичните им молекули и ги събира отново по случайност?

ЖУСТО: Може би тъкмо затова на Лузитания съществуват толкова малко видове — Десколадата може и да е сравнително скорошна, на възраст само половин милион години — и повечето видове да не са успели да се приспособят.

СИДА: Не искам да умираме, Жусто. Следващите ксенобиолози навярно ще работят със стандартни генетични адаптации и няма да ни последват.

ЖУСТО: Това ли е единствената причина, поради която трябва да се самосъжаляваме?

Владимир Тиамсо Гусман и Екатерина Мария Абаресида до Норте фон Хесе-Гусман, непубликуван диалог, включен в работни бележки два дни преди смъртта им; за първи път цитиран в „Изгубени нишки към разбирането“, „Метанаука“, списание за методологията, 2001: 12:12:144-45

Ендър се прибра у дома си от къщата на Рибейра късно през нощта и прекара повече от час в усилие да осмисли случилото се, особено след завръщането на Новиня. Въпреки това се събуди рано на следващата сутрин и мислите му вече бяха изпълнени с въпроси, на които трябваше да отговори. Винаги бе така, когато се подготвяше да Говори за нечия смърт; непрестанно се опитваше да сглоби парченцата от живота на някой мъртъв мъж такъв, какъвто се виждаше, от живота, който някоя мъртва жена бе възнамерявала да изживее, колкото и лошо да се бе извъртял после. Този път обаче имаше и допълнително вълнение. Този път се вълнуваше за съдбата на живите повече, отколкото когато и да било.

— Разбира се, че си повече съпричастен — рече Джейн, след като се опита да й обясни объркването си. — Ти се влюби в Новиня, още преди да отпътуваш от Трондхайм.

— Може би съм заобичал младото момиче, ала тази жена е злобна и егоистка. Виж само какво е допуснала да се случи с децата й!

— Нима това е Говорителя на мъртвите? Да съди за някого само по външните прояви?

— Може би съм се влюбил в Грего.

— Винаги си си падал по хора, които те напикават.

— И в Куара. Във всички — дори в Миро, аз наистина харесвам това момче.

— И те те обичат, Ендър.

Той се засмя:

— На хората винаги им се струва, че ме обичат, докато не Заговоря. Новиня е по-прозорлива от всички — тя вече ме мрази, преди да съм казал истината.

— Ти си толкова сляп за себе си, колкото и всеки друг, Говорителю — рече Джейн. — Обещай ми, когато умреш, аз да Кажа истината за теб. Имам маса неща за казване.

— Задръж ги за себе си — рече отегчено Ендър. — Теб те бива в тая работа по-малко и от мен.

Той захвана списъка от въпроси, които чакаха отговор:

1. Защо преди всичко Новиня се е омъжила за Марсау?

2. Защо Марсау е ненавиждал децата си?

3. Защо Новиня ненавижда себе си?

4. Защо Миро ме повика да Говоря за смъртта на Либо?

5. Защо Ела ме повика да Говоря за смъртта на баща й?

6. Защо Новиня е променила решението си да Говоря за смъртта на Пипо?

7. Каква е непосредствената причина за смъртта на Марсау?

Спря на седмия въпрос. Не бе трудно да му отговори — беше въпрос на чиста медицина. И тъкмо поради това щеше да започне от него.