Игуменът, естествено, се наричаше дом Кристау; ако бе игуменка, щеше да бъде дона Кристау. Тук, тъй като имаше само едно училище и един факултет, имаше и само един декан; с елегантна простота съпругът оглавяваше манастира, а жена му — училищата, така всички въпроси на реда се смесваха в един брак. Ендър бе казал на Сан Анджело още в началото, че е връх на претенциозността, а не на скромността, лидерите на манастирите и училищата да бъдат наричани „Господин Християнин“ или „Госпожа Християнка“, като си присвояват титла, която принадлежи по право на всеки последовател на Христа. Сан Анджело само се бе усмихнал — защото, разбира се, тъкмо това имаше наум. Арогантен в покорността си — ето какъв бе той и това бе една от причините да го заобичам.
Дом Кристау излезе на двора да го посрещне, вместо да го чака в ескриториото си — част от дисциплината на ордена бе нарочно да се подлагаш на неудобство за сметка на онези, на които служиш.
— Говорителю Андрю! — извика той.
— Дом Сейфейро — отвърна също високо Ендър. Сейфейро — жътвар — бе титлата на игумена в ордена; училищните директори бяха наричани арадорес (орачи), а учителите-монаси — семеадорес, сиреч сеячи.
Сейферото се усмихна на факта, че Говорителя избегна по-известната му титла „Дом Кристау“. Знаеше колко манипулативно бе да се иска другите хора да наричат Децата с титлите и измислените им имена. Както е казал Сан Анджело, „Когато се обръщат към теб с титлата ти, те признават, че си християнин; когато те наричат по име, от устните им се отронва молитва.“ Той хвана Ендър за раменете, усмихна се и рече:
— Да, аз съм сейфейрото. А ти какво си за нас — напаст за нашите плевели?
— Опитвам се да бъда напаст, където и да отида.
— Внимавай тогава, инак Богът на жътвата ще те изгори, ведно със стърнищата.
— Знам — проклятието е само на миг разстояние и няма да имам надежда за разкаяние.
— Свещениците извършват покаянията. Нашата задача е да учим ума. Добре е, че дойде.
— Добре е, че ме покани тук. Наложи ми се да размахам дряновицата, за да накарам тогова-оногова тук да разговаря с мен.
Сейфейрото разбираше, естествено, че Говорителя знае — поканата бе в резултат на инквизиторската му заплаха. Брат Амай обаче предпочиташе разговорът да остане в по-весело русло.
— Нейсе, истина ли е, че си познавал Сан Анджело? И че именно ти си Говорил за смъртта му?
Ендър махна с ръка към високите треви, които надничаха иззад оградата на двора.
— Той би одобрил това безредие в градината ви. Обичаше да предизвиква кардинал Акила, а аз не се съмнявам, че и епископ Перегрино бърчи нос от отвращение към вашето занемарено градинарство.
Дом Кристау намигна:
— Знаеш твърде много от тайните ни. Ако ти помогнем да получиш отговорите си, ще си отидеш ли?
— Има такава надежда. Най-дългият период, който съм преживявал някъде, откакто започнах да служа като Говорител, бе година и половина, които прекарах в Рейкявик, на Трондхайм.
— Ще ми се да ни обещаеш подобна краткост и тук. Моля за това не заради себе си, а заради душевния покой на онези, които носят далеч по-тежко расо от моето.
Ендър му предложи единствения искрен отговор, който би могъл да успокои епископа:
— Обещавам, че ако някога намеря място, където да се установя, ще се откажа от титлата си на Говорител и ще стана обикновен гражданин.
— На място като това то ще включва и приемането на католицизма.
— Преди години Сан Анджело ме накара да обещая, че ако приема някоя религия, то това ще бъде именно тази.
— Някакси не ми прозвуча като искрена проява на вяра.
— Защото нямам такава.
Сейфейрото се засмя, сякаш знаеше, че не бе така, и настоя да разведе Ендър из манастира и училищата, преди да се заемат с въпросите му. Ендър нямаше нищо против — искаше да види докъде са се развили идеите на Сан Анджело през вековете, последвали смъртта му. Училищата изглеждаха доста приятни, качеството на обучението — високо; вече се бе стъмнило, когато сейфейрото го заведе отново в манастира, в малката килия, която той и съпругата му — арадората, — обитаваха.
Дона Криста бе вече там, съставяше серия от упражнения по граматика на терминала между двете легла. Изчакаха я да спре на подходящо място, след което се обърнаха към нея.
Сейфейрото го представи като Говорителя Андрю.
— На него обаче му е трудно да ме нарече дом Кристау.