Арадората се засмя гръмко:
— О, всеки католик би могъл да изслуша изповедта на един неверник.
Сейфейрото обаче не се засмя:
— Говорителю Андрю, ти явно ни се довери повече, отколкото бе възнамерявал, но мога да те уверя, че ние заслужаваме това доверие. А и междувременно, приятелю мой, стигнах до убеждението, че и аз мога да ти се доверя. Епископът се бои от теб, трябва да призная, че и аз имах своите съмнения, но вече не. Ще ти помогна, ако мога, защото вярвам, че ти съзнателно не би навредил на нашето малко селце.
— Аха — прошепна Джейн, — сега разбирам. Много хитра маневра от твоя страна, Ендър. Никога не съм те смятала за толкова добър актьор.
Подигравката й накара Ендър да се почувства циничен и долнопробен и той направи нещо, което досега не бе правил. Посегна към бижуто, намери малкото копченце на изключвателя и с нокът го свали надолу. Бижуто замлъкна. Джейн вече не можеше да шепне в ухото му, не можеше повече да слуша и да вижда от неговата гледна точка.
— Хайде да излезем навън — рече Ендър. Те прекрасно разбраха какво бе сторил току-що, функциите на подобен имплантант бяха добре известни; прецениха жеста като доказателство за желанието да проведат личен и искрен разговор, на който се съгласиха с готовност. Ендър възнамеряваше да изключи бижуто само временно, като отговор на нечувствителността на Джейн; смяташе да включи интерфейса подир няколко минути. Ала като видя как видимо се успокоиха арадората и сейфейрото, щом изключи бижуто, беше вече невъзможно да го включи пак, поне не веднага.
По време на разговора с арадората и сейфейрото на нощния хълм той забрави, че Джейн не слуша. Разказаха му за самотата на Новиня в детството й, за това, как я видели да жива благодарение на бащинските грижи на Пипо, за приятелството й с Либо.
— Ала в нощта на неговата смърт тя отново умря за нас.
Новиня изобщо не подозирала за споровете, които са се водили за нея. Страданията на повечето деца не предизвикват съвещания в покоите на епископа, разговори в манастира между учителите и безкрайни размисли в кабинета на кметицата. Повечето деца в крайна сметка не са дъщерята на Ос Венерадос; не са единствената ксенобиоложка на планетата.
— Тя стана много учтива и делова. Докладваше за работата си по пригаждането на местните растения за човешки нужди, както и на растения от Земята, необходими за оцеляването ни на Лузитания. Отговаряше на всички въпроси весело, с лекота и невинност. Ала за нас беше мъртва, нямаше никакви приятели. Ние дори попитахме Либо, Господ да успокои душата му, и той ни каза, че макар да е неин приятел, не получавал дори онова нехайно празнодумство, което Новиня демонстрираше към всекиго. Вместо това изпаднала в ярост и му забранила да му задава каквито и да е въпроси.
Сейфейрото обели стрък местна трева и облиза течността по вътрешната й повърхност:
— Трябва да опиташ това, Говорителю Андрю — има интересен аромат, а след като не се отразява на метаболизма на тялото, е съвсем безвредно.
— Тъкмо смятах да го направя.
Ендър се засмя, обели стрък и го опита. Кисела канела, цитрусов нюанс, тежестта на лош дъх — ароматът напомняше на много неща, малко от тях — приятни, ала беше и много силен.
— Човек би могъл да се пристрасти към това.
— Моят съпруг се готви да направи алегорично изявление, Говорителю Андрю. Предупреждавам те.
Сейфейрото се засмя свенливо:
— Нали Сан Анджело бе казал, че Христос ни учи по най-добрия начин — като сравнява старите неща с новите?
— Вкусът на тревата — почуди се Ендър. — Какво общо има той с Новиня?
— Съвсем косвено. Струва ми се, че Новиня е опитала нещо недотам приятно, ала толкова силно, че я е покорило и тя не би могла да се освободи от аромата.
— И какво е то?
— От теоложка гледна точка ли? Гордостта на всемирната вина. Това е вид суета и егомания. Тя се чувства отговорна за неща, за които дори не би могла да бъде виновна. Сякаш има власт над всичко, сякаш страданията на другите са наказание за нейните грехове.
— Тя се вини — рече арадората — за смъртта на Пипо.
— Тя не е глупачка — каза Ендър. — Знае, че смъртта е била дело на прасенцата, знае, че Пипо е отишъл при тях сам. Как би могла да бъде виновна?
— Когато тази мисъл ми хрумна за първи път, и аз имах същите възражения. Ала след това прегледах записите и стенограмите за събитията през нощта, когато загина Пипо. Имаше само едно загатване за случилото се — реплика на Либо, който моли Новиня да му покаже върху какво са работили тя и Пипо, преди Пипо да излезе да се срещне с прасенцата. И тя му отказва. Това е всичко: после някой друг се намесва и те не се връщат повече към темата, поне не в Станцията на зенадора, не и там, откъдето бихме могли да имаме записи.