ЗАПОВЕД НА КОНГРЕСА 1970:4:14:0003: Съгласно условията на главата за секретност от Междузвездния кодекс, тези две заповеди, както и всяка информация, свързана с тях, трябва да бъдат абсолютно секретни, докато не бъдат приети, прочетени и съхранени всички лузитански файлове, а и докато всички звездолети не бъдат реквизирани и предоставени на представители на Конгреса.
Олядо не знаеше какво да мисли. Нали Говорителя беше възрастен? Нали бе пътувал от планета на планета? А си нямаше никаква представа как да борави с компютър.
А и освен всичко друго прояви сприхавост, когато Олядо го попита за това:
— Олядо, просто ми кажи коя програма да пусна.
— Не мога да повярвам, че не знаеш. Аз правя компютърни сравнения, откак навърших девет години. Всички знаят как да го правят на такава възраст.
— Олядо, мина доста време, откакто ходех на училище. А и освен това то не бе обичайното ескола бача.
— Но всички използват постоянно тези програми!
— Явно не всички. Ако знаех как да го направя сам, нямаше да се налага да наемам теб, нали така? А след като ще ти плащам с извънземни фондове, твоите услуги ще допринесат за финансите на Лузитания.
— Не разбирам за какво говориш.
— И аз, Олядо. Ала това ми напомни нещо. Не съм много сигурен по какъв начин ще ти плащам.
— Просто ще прехвърлиш парите от сметката си.
— Откъде знаеш?
— Сигурно се майтапиш.
Говорителя въздъхна, клекна пред Олядо, хвана ръцете му и каза:
— Олядо, умолявам те, престани да се изумяваш и ми помогни! Трябва да свърша нещо и не мога да го направя без помощта на някого, който знае как да си служи с компютри.
— Нахалост ще ти вземам парите. Аз съм още дете. На дванайсет години съм. Куим би ти помогнал много по-добре от мен. Той е петнайсетгодишен и е наистина много вътре в нещата. Освен това знае и математиката.
— Ала Куим мисли, че съм неверник, и всеки ден се моли да умра.
— Не, това беше, преди да се запознае с теб, ама не ме издавай, че съм ти го казал.
— Как да прехвърля пари?
Олядо се обърна към терминала и извика банката.
— Какво е истинското ти име? — попита.
— Андрю Уигин.
Говорителя му го каза по букви. Името му, изглежда, бе на Старк — навярно Говорителя беше от малцината късметлии, които са си учили езика у дома, вместо да им го набиват в главата в училище.
— Добре, каква е паролата ти?
— Парола ли?
Олядо оброни глава на терминала и закри за известно време изображението на дисплея.
— Моля те, не ми казвай, че не знаеш паролата си.
— Виж какво, Олядо, имах една програма, много умна програма, която ми помагаше да върша всичко това. Необходимо бе само да кажа „Купи това или онова“ и програмата се грижеше за финансите.
— Не може да се прави така. Незаконно е да се свързваш с публична система чрез такава подчинена програма. Затова ли носиш онова нещо в ухото си?
— Да, и за мен не беше незаконно.
— Нямам очи, Говорителю, ала това поне не е по моя вина. Ти не можеш да направиш нищо.
Чак след като го изрече, Олядо осъзна, че го бе направил тъй безцеремонно, сякаш говореше с друго дете.
— Предполагах, че тринайсетгодишните ги учат на учтивост — рече Говорителя.
Олядо го погледна. Усмихваше се. Татко щеше да ми изкрещи, а сетне сигурно щеше да отиде да набие мама, защото не е възпитала децата си както трябва. Ала, от своя страна, Олядо никога не би изрекъл подобно нещо пред баща си.
— Извинявай — рече Олядо. — Но не мога да вляза в сметките ти, без да знам паролата. Трябва да имаш някаква представа каква би могла да бъде.
— Опитай с името ми.
Олядо опита. Не стана.
— Опитай с „Джейн“.
— Нищо.
Говорителя направи гримаса.
— Опитай с Ендър.
— Ендър ли? Ксеноцида?
Сега вече стана. Олядо се слиса.
— Защо ще използваш такава парола? Все едно да избереш някоя мръсна дума, само че системата не приема мръсни думи.
— Имам кофти чувство за хумор — отговори Говорителя. — А пък онази моя подчинена програма има още по-кофти чувство за хумор.
Олядо се разсмя:
— Добре казано. Програма с чувство за хумор. — На екрана се появи текущият баланс на ликвидните му фондове. Олядо не бе виждал такова число през живота си. — Добре де, значи компютърът наистина може да се шегува.
— Това показва колко пари имам ли?
— Сигурно е грешка.