— Той руши всичко — каза Куим. — Дойде тук и всичко се променя.
— Е, трябва да признаем, Естевао, че нещата не бяха чак толкова хубави, та да не ни е нужна промяна.
— Не и по неговия начин. Изповед, изкупление и опрощение е промяната, от която се нуждаем.
Не за първи път Новиня завидя на Куим за вярата му в силата на свещениците да измият греха. Така е, защото никога не си съгрешавал, синко, така е, защото не знаеш нищо за невъзможността на изкуплението.
— Струва ми се, че ще трябва да си поприказвам с Говорителя — рече Новиня.
— И да доведеш Куара у дома?
— Не знам. Не мога да отмина факта, че той я накара отново да проговори. А и не изглежда тя да го харесва. Досега не е казала добра дума за него.
— Тогава защо е отишла у дома му?
— Предполагам, да му каже нещо грубо. Но трябва да признаеш, че това е известно подобрение в сравнение с мълчанието й.
— Онзи дявол се преструва, че прави добри дела, а сетне…
— Куим, моля те, не ме обучавай в демонология. Заведи ме до дома на Говорителя, а аз ще се оправям с него.
Поеха по пътеката край завоя на реката. Водните змии си сменяха кожата, парченца от гниещи кожи правеше почвата под краката им хлъзгава. Това ще е следващият ми проект, помисли си Новиня. Трябва да разбера какво ги кара тези гадни малки чудовища да се движат, за да реша дали може да се направи нещо полезно с тях. Или поне да им попреча да вмирисват брега на реката шест седмици в годината. Единствената полза бе, че, както личеше, кожите на змиите наторяваха почвата; меката крайречна трева израстваше най-гъста там, където се „събличаха“ змиите. Това бе единствената приятна форма на местния живот в Лузитания; цяло лято хората идваха край реката да полежат върху ивицата естествена ливада, която се виеше между тръстиките и грубата прерийна трева. И слузта от змиите, колкото и да бе неприятна, обещаваше все пак по-добро бъдеще.
Мислите на Куим очевидно следваха същата посока:
— Мамо, не можем ли някой ден да засадим речна трева край къщи?
— Това е едно от нещата, които баба ти и дядо ти са опитали още преди години. Но не са знаели как да го сторят. Речната трева се опрашва, ала не ражда семена, затова, когато се опитали да я присадят, тя просъществувала за кратко и загинала, а на следващата година не поникнала отново. Предполагам, че просто трябва да расте близо до водата.
Куим направи гримаса и закрачи по-бързо, явно малко поядосан. Новиня въздъхна. Куим винаги приемаше като лична обида факта, че Вселената не винаги функционира така, както му се иска.
Не след дълго стигнаха до дома на Говорителя. Както винаги, децата, естествено, играеха на площада — наложи се да разговарят по-високо, за да надвикат врявата.
— Ето я — рече Куим. — Аз мисля, че трябва да изкараш Олядо и Куара оттам.
— Благодаря ти, че ми показа къщата — рече тя.
— Не се шегувам. Това е сериозен сблъсък между доброто и злото.
— Всичко е сблъсък между тях — каза Новиня. — Въпросът е в това, че е много мъчно да се разбере кое е добро и кое — зло. Не, не, Куим, знам, че можеш да ми обясниш най-подробно, но…
— Не се дръж снизходително с мен, мамо.
— Но, Куим, това ми се струва съвсем естествено, като имам предвид твоето снизходително държание спрямо мен.
Лицето му се изопна от яд.
Тя го докосна внимателно, нежно; рамото му се стегна, сякаш ръката й беше отровен паяк.
— Куим — рече тя, — не се опитвай друг път да ме учиш кое е добро и кое — зло. Аз вече съм била там, а ти разполагаш само с картата на мястото.
Той се оттърси от ръката й и пое обратно. Господи, но аз забравям дните, когато не си говорехме по цели седмици.
Тя плясна силно с ръце. След миг вратата се отвори. На прага застана Куара.
— Ой, маезиня — възкликна тя, — тамбем вейо джогар?
„Дойде да поиграеш и ти ли?“
Олядо и Говорителя играеха на терминала на междузвездна война. На Говорителя бяха дали машина с холографско поле далеч по-голямо и с по-висока разделителна способност, отколкото на останалите, и двамата действаха с ескадри от по дузина и повече звездолети едновременно.
Беше много сложно и двамата нито вдигнаха глави, нито я поздравиха.
— Олядо ми каза да си затварям устата, инак щял да ми изтръгне езика и да ме накара да го изям на сандвич — рече Куара. — Затова най-добре не казвай нищо, докато играта не свърши.
— Моля, седни — рече тихо Говорителя.
— Сега вече си свършен, Говорителю — извика радостно Олядо.
Повече от половината флотилия на Говорителя изчезна в серия от симулирани експлозии. Новиня седна на една табуретка.
Куара се настани на пода до нея.