— Аха — каза Миро.
— Не сме такива — каза Уанда.
— Такива сме — рече Миро.
— Аз не съм се отказала от човечеството!
— Ако се има предвид как го определя епископ Перегрино, то отдавна сме се отказали — рече Миро.
— Но така, както аз го определям… — понечи да каже тя.
— Според това как ти го определяш — рече Ендър, — прасенцата също са хора. Ето защо сте ренегати.
— Струва ми се, каза, че се отнасяме към прасенцата като към животни! — рече Уанда.
— След като не ги държите отговорни, след като не им задавате преки въпроси, след като се опитвате да ги измамите, тогава се отнасяте към тях като към животни.
— С други думи — намеси се Миро, — когато спазваме правилата на комитета.
— Да — рече Уанда, — да, това е вярно, ние сме ренегати.
— А ти? — попита Миро. — Ти защо си ренегат?
— О, човешката раса ме изрита много отдавна. Ето защо станах Говорител на мъртвите.
След тези думи излязоха на просеката на прасенцата.
Мама я нямаше на вечеря. Миро — също. Това бе добре дошло за Ела. Когато някой от двама им беше у дома, Ела губеше властта си; не можеше да държи под контрол по-малките. Но нито Миро, нито майка им можеха да заемат мястото на Ела. Никой не се подчиняваше на Ела, но и никой друг не се опитваше да поддържа реда. Затова бе по-спокойно, по-лесно, когато двамината ги нямаше.
Не че малките и сега се държаха кой знае колко добре. Те просто й се съпротивляваха по-слабо. Наложи й се само да извика няколко пъти на Грего, за да спре да ръга и рита Куара под масата. А днес и Куим, и Олядо се държаха добре. Нямаше го обичайното им дърлене.
Докато не свърши вечерята.
Куим се облегна назад на стола си и се усмихна злобно на Олядо.
— Значи ти си научил шпионина как да отвори файловете на мама.
Олядо се обърна към Ела:
— Пак оставяш Куим да си оцапа устата, Ела. Трябва да се поддържа по-голяма чистота.
Това беше начинът на Олядо да призове Ела на помощ — чрез хумор.
Куим не искаше Олядо да получи никаква помощ.
— Ела този път не е на твоя страна, Олядо. Никой не е на твоя страна. Ти си помогнал на онзи подъл шпионин да отвори файловете на мама и това те прави толкова виновен, колкото и него. Той е слуга на дявола, значи и ти си такъв.
Ела усети как тялото на Олядо се напряга от ярост; представи си за миг как ще хвърли чинията си върху Куим. Ала този миг премина. Олядо се успокои:
— Съжалявам — рече той, — нямах намерение да го правя.
Той се предаваше пред Куим. Признаваше, че Куим е прав.
— Надявам се — намеси се Ела, — имаш предвид, че съжаляваш, защото не си имал намерение да го направиш. Надявам се, че не се извиняваш, защото си помогнал на Говорителя на мъртвите.
— Разбира се, че се извинява, защото е помогнал на шпионина — рече Куим.
— Защото — рече Ела — ние сме длъжни да помагаме на Говорителя с всички сили.
Куим скочи на крака, наведе се над масата, за да изкрещи в лицето й:
— Как можеш да твърдиш такова нещо! Той е нарушил мамината неприкосновеност, разкривал е тайните й, той…
За своя изненада Ела също скочи и закрещя срещу него, при това по-силно:
— Тайните на мама са причината за половината отрова в тази къща! Тайните на мама са причината всички да сме болни, включително и тя самата! Затова може би единственото правилно нещо ще е да се откраднат всичките й тайни и да излязат наяве, преди да са ни убили!
Тя спря да вика. И Куим, и Олядо се бяха изправили пред нея, притиснати към стената, сякаш думите й бяха куршуми, които ги екзекутираха. Тихо, но напрегнато Ела продължи:
— Ако питате мен. Говорителя на мъртвите е единствената ни възможност да се превърнем отново в семейство. А тайните на мама са единственото препятствие по този път. Затова днес аз му казах всичко, за което знам, че го има във файловете на мама; искам да му дам всяко зрънце истина, което мога да открия.
— Тогава ти си най-лошата предателка от всички — рече Куим.
Гласът му трепереше. Беше на ръба да се разплаче.
— Аз твърдя, че да се помага на Говорителя на мъртвите е проява на лоялност — отвърна Ела. — Единственото предателство е да се подчиняваме на мама, защото онова, което тя иска, върху което е работила цял живот, е собствената й разруха и унищожението на това семейство.
За изненада на Ела не Куим, а Олядо се разплака. Сълзотворните му жлези, естествено, не действаха, ампутирани при присаждането на очите му. Затова очите му не овлажняха с прииждащите ридания. Вместо това той се преви на две и изстена, сетне се отпусна покрай стената, докато не седна на пода, с глава между коленете — ридаеше и ридаеше. Ела разбра защо. Защото тя му бе казала, че обичта му към Говорителя не бе проява на нелоялност, че не бе съгрешил, а той вярваше на думите й, знаеше, че казаното бе истина.