— И защо намираш нещо подобно за интересно?
— Нали чу какво спомена Грег Хътчингс? Къде, мислиш, ще се озове цялото това високотехнологично медицинско оборудване? Лайън е добра душа и е прекарала години сред бедността и мизерията в Третия свят. Предполагам, че дори не са й платили за това. Тя не само върши доброволчески дейности за болниците, а и работи като доброволец за хората, които са ги ошушкали.
— Това е пример за брилянтна полицейска работа, детектив Макдоналд! Жена, която няма криминално досие и е видяла доста бедност, решава да помогне на онеправданите, като съдейства на банда черноборсаджии да пласира крадени стоки… — отбелязах аз. — Ако мислиш да излезеш с това пред Мик Уилсън от щатската прокуратура, уверявам те, че няма да му отнеме много време да те срита по задника.
— Така ли смяташ да ми помагаш? — ядоса се Кайли. — А ти какво предлагаш?
— Значи е работила в четири от болниците — продължих аз. — Ако й бях адвокат, щях да кажа, че всичко това са косвени доказателства. Като ченге обаче, съм склонен да допусна, че у госпожица Лайън има нещо повече от ризото с манатарки и аспержи.
— Искаш ли да се върнеш у тях и да й зададеш няколко сериозни въпроса?
— Не.
— И защо?
— Защото предпочитам да си мисли, че сме изгубили интерес. А след това да я проследя и да видя дали няма да влезе в контакт с някой по-нагоре по веригата.
— Това е първото интелигентно нещо, което те чувам да изричаш след онова сълзливо изпълнение в стил Марта Стюарт. Все още има надежда за теб, Зак — подразни ме тя.
Мобилният ми телефон иззвъня и вдигнах. Беше Черил.
— Хей, какво ще правиш довечера? — попита тя.
— Ти предложи нещо.
— Какво ще кажеш за италианска храна?
— Фантастико!
— Можеш ли да се прибереш около седем? — поинтересува се Черил.
— И още как!
— Супер. Обичам те.
— И аз те обичам.
Прекъснах разговора и оставих току-що чутото да се пропие в мозъка ми. Тъкмо размишлявах над предстоящата вечер, когато Кайли грубо наруши мечтанията ми.
— Зак, чу ли какво ти казах?
— Извинявай. Би ли повторила?
— Казах, че няма как да проследим Лайън. Знам, че кметът иска да се занимаваме с болничните обири, ала те изсмукват от времето, което ни трябва за убийството на Травърс. Трябва да говорим с Кейтс и да видим дали тя не може да ни отпусне още един екип да върши черната работа вместо нас.
— Добре.
Кайли се изправи от мястото си и тръгна към офиса на Кейт. Телом я последвах, но в главата ми все още витаеха думите от телефонния разговор с Черил.
За пръв път тя беше нарекла моя апартамент у дома. Чувствах се невероятно.
14
Капитан Делия Кейтс е трето поколение нюйоркско ченге. Израснала е в Харлем и ако я попитате в кой колеж е учила, ще се усмихне и ще каже: „О, имаше един страхотен колеж само на миля от дома ми“. За запознатите това ще рече Колумбийският университет.
Завършила на осемнайсет, след това следвала магистратура по право в колежа „Джон Джей“. И прослужила четири години във военноморския флот, преди да се присъедини към управлението. Издигнала се в ранг със скоростта на комета и когато предишният ни кмет създаде отдел „Специални клиенти“, съветникът му Ъруин Даймънд беше този, който предложи Кейтс да го оглави.
„Въпросът не е в това, че бях най-доброто ченге за тази работа — призна ми веднъж Кейтс, докато пийвахме по едно навън. — Просто когато по-голямата част от обкръжението ти се състои от свръхпривилегировани бели мъже, добра политическа идея е да сложиш чернокожа жена начело“, обясни ми тя.
Причината за назначението й обаче беше друга: тя наистина беше най-доброто ченге за тази работа и през повечето дни аз я харесвах като свой шеф. Днешният ден обаче не беше сред тях.
— Това ли е всичко, с което разполагате? — попита ни тя, когато с Кайли й докладвахме докъде сме стигнали по случая на Травърс. — Вие двамата не сте свършили нищичко след срещата ви с братята Басет снощи.
— Определихме няколко ченгета да обходят района и да потърсят свидетели — каза Кайли. — А и има поне двайсет и пет пътни и частни видеокамери по Петдесет и четвърта улица и „Бродуей“ в района на стрелбата. Накарахме Джан Хогъл да прегледа записите.