Обърнах часовника и прочетох гравирания надпис.
— Коя е Кайли? — попитах.
— Не знам — вдигна рамене Ди.
— На гърба на часовника ти пише, че ще те обича винаги — казах и извих още повече ръката му.
— Купих го от заложна къща — изхриптя той.
— Дай да видя касовата бележка — настоях и го блъснах обратно на стола му.
Към този момент по-голямата част от посетителите в ресторанта бяха вдигнали глави от чиниите си и гледаха как някакъв ядосан бял тип блъска и тормози добре облечен чернокож младеж. Изглежда, никой не обмисляше сериозно идеята да се намеси в схватката ни, но за всеки случай реших да покажа значката си и те побързаха да се върнат към важната задача да напълнят стомасите си.
Поднесох значката и пред лицето на Бейби Ди.
— Детектив Закъри Джордан — представих се аз и седнах на стола срещу него.
— Току-що наруши всяко правило в наръчника ви за бойскаути, Джордан — отбеляза той.
— Е, поне сега знаеш с какво ченге си имаш работа. Къде е Спенс Харингтън?
— Вече казах на дамата полицай, че…
— Името й е Кайли. Да, точно както пише на часовника ти — казах аз и му го подадох обратно.
— Вече й споменах, че не знам къде е нейният старец.
Разкопчах калъфа на белезниците си и ги извадих.
— Това пък за какво е? — попита Бейби Ди.
— Арестувам те за продажба на наркотици.
Той се изсмя.
— Мечтай си, детективе. Мислиш ли, че съм толкова тъп, че да нося дрога в мен? — изгледа ме нагло той.
— Все още не знам колко точно си тъп, Деймиън, но трябва да си наясно, че аз нося. Имам пакетче с няколко грама от вълшебната пудра захар точно тук в джоба си и когато те закопчая, ще оповестя, че ти си ми го продал.
— Глупости! Това е проклета лъжа!
— Прав си — съгласих се аз, приведох се по-близо към него и прошепнах: — Взех го назаем от служителя в стаята с доказателства в управлението, но ще се закълна, че ти си ми го продал. Затова или излез с мен навън, за да поговориш с партньорката ми, или само след час хубавичката ти бебешка физиономия ще донесе радост в сърцата на доста самотни мъже в ареста на Централното градско управление.
Наркопласьорите не издават местонахождението на клиентите си на полицията. Може да е зле за бизнеса или за здравето им. Деймиън ме изгледа настойчиво. Дали го поднасях? Или пък наистина носех кокаин в джоба си, за който щях да твърдя, че е бил негов?
Отвърнах му с най-добрата имитация на погледа на Клинт Истууд, която успях да изобразя, но не ми стигна куражът да го попитам: „Чувстваш ли се късметлия? А, кретен?“.
Той примигна пръв. Изправи се и затвори лаптопа си, а аз го придружих навън до Лексингтън авеню.
— Господин Хилсбъроу размисли — обърнах се аз към Кайли. — Питай го каквото искаш.
— Кога за последно видя съпруга ми? — заинтересува се тя.
— Той не ми каза, че е женен за ченге.
— Отговори на въпроса — настоя Кайли.
— Вчера. Беше излязъл да си напазарува, но малко не му достигаха пари в брой, така че се спогодихме и получих този страхотен часовник, а той получи… Е, сещате се какво. — Деймиън вдигна часовника на Спенс. — Вземете го. Ваш е.
— Не — поклати глава Кайли. — Реално погледнато, вече е твой. Къде е Спенс сега?
— Вижте, госпожо, аз съм продавач на дрога, а не туристически агент — отговори той и закопча часовника обратно на китката си. — Не знам къде може да намерите съпруга си, но той знае къде да намери мен. А като го видях на какъв хал е, повярвайте ми — ще ме намери, и то скоро.
Кайли извади визитна картичка от джоба си и я подаде на Деймиън.
— Това е специалният ти жокер за излизане от затвора — отбеляза тя. — Гледай да не го изгубиш.
18
— Какво беше всичко това, по дяволите? — попита Кайли веднага щом се върнахме обратно в колата.
— Не знам — свих рамене аз. — Той ме ядоса и май попрекалих.