— Можеше да изгубиш работата си, Рамбо. Извади късмет, че Деймиън е наркопласьор. Ако беше някой средностатистически гражданин, щеше да се въоръжи с адвокат и да подаде жалба срещу теб за полицейско насилие.
— Не съм особено разтревожен. Определението за полицейско насилие е „използване на извънредна сила от страна на полицай при взаимодействието му с гражданин“.
— На мен това ми се стори малко извънредничко — отбеляза тя.
— Да, но не бях полицай. Все пак не бях на дежурство — обясних аз.
— Значи онова, което размахваше, трябва да е била значката ти за извън дежурство — разсмя се тя.
— Приключи ли вече с това, съдия Джуди?
— Почти. Имам да допълня само още едно нещо… — Тя спря колата на светофар на Сто и шестнайсета улица, след което се обърна към мен, а по лицето й се разля щедра усмивка. — Благодаря, партньоре.
— Чудех се дали някога ще се сетиш за това.
— Може и да не ти го казвам винаги навреме, но наистина го мисля, Зак. Когато проследих Бейби Ди, смятах само да му задам няколко въпроса и с това да приключа. Ала не очаквах, че ще се окаже толкова твърдоглав, и това ме разколеба. Затова и ти се обадих, не бих могла да се справя без теб.
— За теб винаги, партньоре — кимнах. — Проблемът обаче е, че не знам доколко ще ти помогне това. Всичко, което този тип успя да ти каже, е, че Спенс се е сдобил с малко дрога вчера. Предполагам, че и сама си се досетила за това днес следобед, докато беше затънала до глезените в развалините на студио „Силвъркъп“.
— Помага много повече, отколкото си мислиш — изгледа ме Кайли. — Спенс е изтеглил пет хиляди долара от общата ни банкова сметка вчера сутринта, което ще рече, че е разполагал с достатъчно пари в брой, за да си купи четвърт килограм.
— Е, наистина не разбирам… — зачудих се аз. — Ако е имал в себе си толкова много пари, защо е платил на Бейби Ди с часовника си?
— По същата причина, поради която е разбил онези декори. С това ми изпраща поредното си послание.
— А то какво е?
— Ако нещо е свързано с мен, той ще го разруши или ще се отърве от него.
— О, звучи болезнено — отбелязах аз.
— Така е — съгласи се Кайли — и той го прави заради това.
Светна зелено и потеглихме на юг по Лексингтън авеню. Извадих телефона от джоба си, минаваше девет часът. Би било немислимо да се обадя на Черил по това време. Оставих телефона да лежи в скута ми и се загледах през прозореца.
Кайли сигурно беше разчела езика на тялото ми, защото попита:
— Искаш ли да позвъня на Черил и да й се извиня, задето провалих вечерята ви?
— В никакъв случай, не.
— По физиономията ти познавам, че е била бясна, задето ти се наложи да излезеш — продължи тя.
— Нека кажем само, че не беше особено щастлива.
— По-добре да свиква, Зак. Нали вече живее с ченге. Такава е природата на нашата работа — обаждат ни се да излезем по всяко време на деня и нощта.
— Тя работи в полицейско управление, Кайли. Сигурен съм, че знае добре какво означава да си ченге.
— Какъв й е проблемът тогава?
— Това не беше полицейско обаждане — казах аз.
Забелязах, че Кайли успя да събере две и две наум.
Доколкото я познавах, за нея работата дотук беше просто полицейска задача за оказване на натиск над лош тип. Напълно беше изключила, че цялата операция всъщност беше нещо лично.
— О… — възкликна тя — прав си. Няма да се повтори повече.
Съмнявах се.
Намирахме се на пресечката на 86-а улица и „Лексингтън“, на девет пресечки от дома ми, когато телефонът в скута ми иззвъня.
— Видя ли? — усмихна се Кайли. — Няма как да ти е толкова ядосана, след като ти се обажда.
Погледнах екрана, беше непознат номер.
— Не е тя — отвърнах и приех разговора. — Детектив Джордан слуша…
— Хей, Зак, мой човек — прозвуча познат глас от другата страна на линията. — Обажда се Кю. Нали търсеше двойка загубеняци, които притежават огърлица с толкова горещо минало, че са почти готови да платят на някого да ги отърве от нея?
— Цял куп народ ги търси — потвърдих. И добавих: — А аз съм на върха на купчината.
— Точно затова звъня първо на теб. Горе съм при Ким.
Адреналинът рязко се вля във вените ми.
— На по-малко от пет минути от теб сме — казах.
— Вие ли сте на по-малко от пет минути? — възкликна Кю. — Това да не би да означава, че си с онази твоя партньорка, дето е истински трепач?