Морис мъдро избра втория вариант.
Оказа се, че разполага с разделен на четири монитор, а една от камерите беше насочена към входната врата на апартамента на стюардесата на петия етаж. Останалите три камери покриваха само стълбищата. В 9:37 се виждаше мъж, който се качва по стълбите към третия етаж.
— Това е нашият човек — каза Кайли, когато той не се появи на камерата на четвъртия етаж.
Видеозаписът нямаше звук, така че не успяхме да чуем изстрелите, но в 9:44 Теди Райдър излетя, препъвайки се трескаво надолу по стълбите. Кървеше. Минута по-късно мъжът, когото бяхме видели да се качва, също изтича надолу към изхода на сградата. Образът не беше с високо качество, но ясно личеше, че заподозреният е бял мъж, висок около метър и осемдесет и не повече от трийсет и пет годишен. Не беше кой знае какво, ала все пак беше някакво начало.
Кайли свали видеозаписа на мобилния си телефон. Занесохме го в управлението, намерихме техник, който да извади няколко читави кадъра, и ги разпространихме сред всички ченгета в града.
Беше почти два часът след полунощ, когато Кайли ме остави пред моя апартамент. Любимият ми портиер, Ейнджъл, беше дежурен тази нощ.
— Изглеждате изтощен, детективе — посрещна ме той.
— Борбата с престъпността не е толкова бляскава, колкото изглежда по филмите — отговорих аз.
Той се разсмя и ми пожела лека нощ. Качих се в асансьора. Бяха минали часове, откакто напуснах апартамента и Черил, без да отроня и дума, и се чудех дали тя все още щеше да бъде горе, когато се качах в жилището си.
Ейнджъл вероятно знаеше, но ужасно се срамувах да го попитам дали новата ми приятелка, с която отскоро живеехме заедно, не се беше изнесла с всичкия си багаж, докато ме е нямало.
24
По природа Ани Райдър беше нощна птица. Както съпругът й Боби обичаше да казва, „Ани никога не си ляга да спи на същата дата, на която се е събудила“. Затова, когато телефонът й иззвъня десет минути след полунощ, тя не изпадна в паника. Предположи, че вероятно пак е някоя от съседките й, които сън не ги ловеше, и е решила да се отбие на чаша чай и малко клюки.
Екранът на айфона й изписа „скрит номер“, но това също не разтревожи Ани. Идентификацията на обажданията беше взаимен процес и след като самата тя винаги блокираше изписването на номера си при повикване, не можеше да вини никого от останалите, че също го прави. Тя спря звука на телевизора и бодро отговори на обаждането:
— Ало? Кой ме търси?
— Мамо — чу се слаб глас от другата страна на линията.
Ани се изправи рязко и притисна телефона по-плътно към ухото си.
— Теди, добре ли си? Какво има?
— Прострелян съм.
— Исусе! Къде?
— В апартамента ми, но сега не съм там. Избягах веднага.
— Теди, не те питам къде си бил, когато са те простреляли. Къде те уцели куршумът?
— А! Уцели ме в корема.
Ани обикновено се справяше добре в спешни ситуации, но това беше кризисен случай. Тя инстинктивно отиде до полицата и постави ръка върху урната с праха на Бъди, за да й вдъхне кураж.
— Слушай ме — нареди тя на сина си. — Иди в болница веднага!
— Мамо, луда ли си? Ако отида там с огнестрелна рана, веднага ще се обадят на ченгетата.
— Теди, предпочитам да ти идвам на свиждане в затвора, вместо да дойда да идентифицирам трупа ти в моргата. Куршум в корема може да е смъртоносен. Само Господ знае колко от вътрешните ти органи може да са засегнати. Замъкни се веднага в спешното отделение, преди да си умрял от вътрешен кръвоизлив!
— Органите ми са си наред — измърмори Теди. — Ти да не мислиш, че са ме застреляли в пъпа? Не, по-скоро куршумът мина през слоя тлъстини, които висят отстрани…
— Любовните дръжки ли? — попита Ани.