— Да. Това не е чак толкова лошо, нали?
— Разбира се, че е лошо. Да не искаш да получиш инфекция и да умреш от сепсис? Трябва да обработим раната ти веднага. Къде си?
— Току-що слязох от метрото. Стоя отпред на спирката.
Ани едва се овладя да не избухне. Метрото. Спирката. Теди така и не беше усвоил умението да говори с подробности.
— Коя спирка? — попита строго тя.
— Твоята, мамо. Взех влак N до булевард „Астория“. Сега съм застанал точно под буквата „Л“ на „Пица Палас“ на Трийсет и първа улица.
— Исусе! Значи си точно на ъгъла?
— Да, но не исках просто така да дойда в апартамента, в случай че ченгетата го наблюдават.
— Умно разсъждаваш, хлапе — похвали го Ани.
Тази фраза майка му употребяваше още от училищните години на Теди, когато непрекъснато го включваха в групите за работа с по-бавно напредващите ученици.
Още тогава Бъди измисли план. „Хлапето може и да не е твърде умно — беше казал той, — но ние можем да го подкрепим да стане. Нашата работа е да го залъжем да си мисли, че е по-умен, отколкото всъщност е.“
От този ден нататък всеки път, когато Теди кажеше или направеше нещо, което би било нормално за всяко друго дете, Ани и Бъди го награждаваха. Понякога му даваха сладкиши, друг път малки подаръци. Но имаше три думи, които винаги предизвикваха най-голямо щастие у Теди — „Умно разсъждаваш, хлапе!“.
Фразата все още работеше.
— Благодаря, мамо — отговори той. — А какво да правя сега?
— Ще дойда да те взема. — Тя вдигна капака на раклата, в която Бъди държеше реквизита си. — Само че първо трябва да ти намеря нещо за обличане, така че никой да не те разпознае. Само ми обещай, че ще се скатаваш някъде, докато стигна до теб.
— Умирам от глад — захленчи Теди.
— Обещай ми, по дяволите — настоя майка му.
— Добре, добре, обещавам.
Тя затвори телефона.
— Този път хлапето е загазило до ушите, Бъди — погледна тя към урната с праха на мъртвия си съпруг, докато ровеше из перуките, фалшивите подплънки и колекцията от костюми. Те бяха помагали на изпечения измамник да се представя като всякакъв — от служител на паркинг до пилот на самолет.
Две минути по-късно Ани намери това, което търсеше, излезе на бегом от апартамента и пътьом огледа всяка паркирала кола по авеню „Хойт“. Двайсет и четири минути по-късно Теди Райдър премина през входната врата на жилищната сграда, в която се намираше апартаментът на майка му, така, сякаш нищо не се е случило.
Ани беше сигурна, че наоколо нямаше ченгета, които да наблюдават апартамента. Ала дори и да имаше, тя се съмняваше да разпознаят, че под русата перука с дължина до раменете и яркооранжевата светлоотражателна жилетка, в комбинация с червената изолационна чанта за пица, се криеше мъжът, което всяко ченге в града издирваше.
25
Теди остави чантата с пицата на плота в кухнята, извади си едно парче от кутията и грабна кутийка „Будвайзер“ от хладилника.
— Алкохолът ще те дехидратира — обади се Ани, измъкна бирата от ръката му и я изля в мивката. Отвори една от бутилките с оранжева газирана напитка, които беше купила за вкъщи от „Пица Палас“, и му я подаде.
Теди отхапа половината парче пица наведнъж и отпи голяма глътка от неоновооранжевата течност.
— Когато си била медицинска сестра, шила ли си някога огнестрелна рана? — погледна я умолително той.
— Сестра ли? Аз бях стриптийзьорка. Понаучих туй-онуй, докато гледах сестрите, но се занимавах предимно да крада ампули с морфин и да ги продавам на наркоманите в квартала. Сега свали тази глупава перука и се съблечи по боксерки. Ще отида до съседите отсреща да взема назаем малко медицински материали.
Тя измъкна дамската си чанта от гардероба в коридора и излезе. Докато се върне малко по-късно, Теди беше изял три парчета от пая за десерт, а джинсите и тениската му лежаха на пода.
— Това му е хубавото да живееш в сграда, бъкана със старци — заяви Ани и остави на дивана чантата си. — Тук е като денонощна аптека. Имат всичко, което може да ти потрябва за самоделна обработка на огнестрелна рана. — Тя подаде на сина си шишенце с хапчета. — Амоксицилин — обясни му. — Изпий четири сега, а след това ще ги разпределим по четири на ден.
Теди не се опита да спори. Пъхна четири от хапчетата антибиотик в устата си и ги погълна с глътка безалкохолно. Ани разстла чаршаф на дивана и извади бутилка водка „Смирноф“ от чантата си.