— Не е от най-качествената, но ще свърши работа — отбеляза тя.
— Ама нали алкохолът дехидратирал — учуди се Теди.
— Това не е за пиене. Легни сега тук и дай да видя къде са те простреляли.
Теди се излегна на дивана и Ани разгледа окървавената му лява половина.
— Извадил си късмет — отбеляза тя. — Раната е чиста. Куршумът е влязъл и е излязъл от другата страна, но съм сигурна, че е завлякъл парченца от мръсната ти тениска в раната. Трябва да убием бактериите, преди да са се разпространили. Захапи онази възглавничка — нареди тя.
— Защо?
— Защото адски много ще боли, а не искам да събудиш съседите, като започнеш да крещиш.
— Мамо, няма да викам…
Тя изля малко от доказания през осемдесетте години дезинфектант под формата на водка „Смирноф“ върху раната и Теди издаде умопомрачителен писък, който все пак успя да заглуши във възглавницата.
— Другия път слушай майка си — сгълча го Ани и попи кожата му с парче мек плат. — Щом ти кажа, че ще боли, значи ще боли. А когато те предупредих, че Реймънд Дейвис не е за тебе, бях права. Само че ти — не! Трябваше да чакаш да те застреля, преди да повярваш в думите ми.
— Не говори лошо за Реймънд, мамо. Не той ме простреля. Той е мъртъв. Онзи, който ме улучи, гръмна първо него.
— Божичко, Теди! В какво, по дяволите, сте се забъркали, че някой да иска да ви убие?
— Онзи тип Джеръми ни нае да откраднем едно нещо и ние го направихме, а след това трябваше да се разплати и той реши вместо това да ни убие.
Ани бръкна в чантата си и извади торба с пелени за възрастни. Отдели една и постави поливната тъкан така, че да покрие и двете страни на раната.
— Изправи се и дръж това, за да те превържа — нареди тя.
Теди послушно се изправи.
— Какво си откраднал? — попита Ани и започна да облепя лейкопласт около кръста му.
— Една диамантена огърлица.
— Не мога да повярвам! Ограбил си магазин за бижута?
— Не — отвърна Теди и наведе глава, — беше лимузина. Отзад седеше онази актриса и Джеръми знаеше, че тя ще носи тази скъпа огърлица, и…
— О, боже! Елена Травърс?
Теди не отговори. Нямаше нужда да го прави.
— Ти си убил Елена Травърс, така ли? — изуми се Ани.
— Не я застрелях аз, мамо. Кълна се! Беше Реймънд.
— Но ти си имал пистолет!
— Ъхъ.
— А какво е единственото основно правило, на което те учеше баща ти?
— Никакви оръжия.
— Сега онази клета актриса е мъртва, а теб те грози доживотен затвор. Кой е този Джеръми, между другото? Как му е фамилното име?
— Не знам. Реймънд се занимаваше с него. Тази вечер го видях за пръв път. Той трябваше да ни даде деветдесет хиляди за огърлицата, но Реймънд не му вярваше. И затова, когато Джеръми се появи, Реймънд му каза, че няма да му я дадем, докато не ни даде пистолета си.
— И той, естествено, ви го даде — предположи Ани, — ей така, без да спори?
— Точно тъй. И тогава аз станах и взех огърлицата, за да я сложа на масичката за кафе пред него.
— И в този момент тоя Джеръми е извадил втори пистолет, затъкнат отзад на колана му — продължи майка му.
— Беше в кобур на глезена му — поправи я Теди. — Изпържи Реймънд с един куршум между очите. След това се обърна към мен, но аз му теглих един с глава и го изблъсках назад точно когато дръпна спусъка. Той се стовари тежко и аз избягах.
— Ченгетата ще те търсят. Рано или късно ще почукат и на моята врата. Няма как да останеш тук — обясни Ани.
— Мамо, а къде другаде да отида?
— Наглеждам котката на съседите, докато са на пътешествие с кораб — каза тя. — Можеш да се нанесеш в апартамента им за през следващите десет дни.
Тя залепи двата края на лейкопласта, вдигна тениската му от пода и му помогна да я облече.
— Можеш да си сложиш панталона и сам — смъмри го.
Теди се намъкна в джинсите си, закопча дюкяна и пристегна колана си.
— Хей, мамо — каза той и бръкна в единия от джобовете си. — Донесох ти един подарък.
Извади диамантената огърлица със смарагдите и я подаде на майка си.
— Божичко! — възкликна Ани. — Теди, та това е… невероятна изработка! Помислих, че онзи Джеръми я е взел.
— Взе я, но когато го съборих, той си удари главата. Замая се за миг, така че аз успях да грабна огърлицата, за да мога един ден и сам да й намеря купувач.