Тя ме погледна и се усмихна леко. При по-внимателно вглеждане ми се стори, че по-скоро се е намръщила леко. Пристъпих в кабинета, докато Кайли вече представяше на Кейтс сбитата версия на посещението ни при Ани Райдър.
— Тя определено знае къде е Теди — отбеляза Кайли, — но е прекалено умна, за да ни отведе до него.
— Въпреки това ще изпратя екип да държи апартамента й под око — обеща Кейтс. — Наличието на каквито и да били сведения е по-добро от абсолютната им липса.
— Благодаря — кимна Кайли.
— Радвам се, че дойдохте — продължи Кейтс. — Тъкмо обсъждахме докъде сме стигнали с болничните обири. Торес, разкажи им какво пропуснаха.
— Лин Лайън не е припарвала близо до болница, откакто започнахме да я следим — обясни Торес. — Знае за нас.
— Не знае за нас — поправи я Бетанкорт. — Знае, че прикритието й е нарушено, и този, с когото е работела, също е наясно с това. Изглежда, дните й на вътрешен човек са преброени.
— И сега какво? — попита Кайли. — Няма как да ги чакаме да ударят друга болница с надеждата да се провалят.
— Напротив. Ще ги чакаме да ударят друга болница — отбеляза Кейтс, — ала този път ще бъдем вътре в болницата и ще сме готови да ги посрещнем.
— В петте квартала има над сто големи болнични заведения — отбеляза Кайли. — Не можем да покрием всички.
— Достатъчно е да бъдем само в едно и Черил има идея как да свием обсега единствено до правилната болница. Ще я оставя тя да ви обясни — заяви Кейтс.
Забележката й беше право в целта и на Черил й отне по-малко от минута, за да ни представи идеята си.
— О, харесва ми — каза Кайли, — но няма как да го направим без съдействието на Хауърд Сайкс.
— Тогава говорете с него и се върнете да ми докладвате — нареди Кейтс. — С това сегашната ни среща приключи.
Групата ни се разпръсна и Черил мина покрай мен в коридора.
— Черил, може ли да поговорим? — последвах я аз.
Тя посочи с ръка просторната открита зала наоколо, пълна с полицейски очи и уши.
— Тук не е подходящото място за разговор, Зак.
— Трябва да ти кажа само шест думи — настоях аз.
— Добре. — Тя ми направи знак да я последвам. Отвори вратата към стълбището и тръгна надолу по стълбите. Отначало реших, че отиваме в нейния офис, но на следващата площадка тя се спря и двамата се озовахме съвсем сами на празното стълбище. Това беше максималното лично пространство, което можех да получа. — Шест думи — напомни ми тя.
Поех дълбоко дъх, погледнах я в очите и започнах:
— Аз сгреших. Ти беше права. Съжалявам.
Когато бях на седемнайсет, баща ми ме беше научил на това след една голяма караница с приятелката ми в деня преди абитуриентския ни бал. Те бяха свършили страхотна работа за тогавашната ми партньорка за бала, но определено не минаваха пред Черил.
— И това ли беше? — поинтересува се тя.
— Не. Извинението е само началото. Искам да поговорим за случилото се и да ти докажа, че няма да се повтори — заявих аз.
— Няма как да стане точно тук — отбеляза тя и направи неопределен жест към тъмносивите стени на стълбището и кутията на пожарогасителя върху стената.
— Мислех си за вечеря — признах аз.
— Надявам се, че не очакваш аз да сготвя — изгледа ме Черил.
— Не, мислех си, че мога да спретна нещо приятно и за двама ни.
Тя се усмихна леко.
— Или пък може да се отбием в закусвалнята на Гери? — подразних я аз.
Усмивката й стана по-широка.
— Добре де, ще изстрелям и последния си куршум, ресторантът на Паола — заявих аз, изричайки името на любимото й заведение. — Мога да се обадя на Стефано и да го помоля даже да ни изпекат някой скромен пай за десерт.
Усмивката й избухна в неконтролируем весел смях, в който се четеше: „Този мъж е невъзможен“.
— В седем часа — съгласи се тя. — Ела да ме вземеш от моя офис.
И заслиза по стълбите към втория етаж, а аз се върнах към третия. Тази вечер нямаше да спя на дивана.
35
Джеръми Невинс не беше убивал никого, но застрелването на Реймънд Дейвис ни най-малко не го притесни. Арогантното копеле си го заслужаваше. Отначало той беше прецакал най-големия удар на Джеръми, а след това бе имал нахалството да му поиска повече пари.