Поседя така още десет минути, докосвайки урната с длани, докато телефонът иззвъня. Тя вдигна и включи разговора на високоговорител, така че и Бъди да чува.
— Госпожо Райдър, Джеръми се обажда. Вижте, съжалявам. Първата ни среща не премина добре. Може ли да поговорим отново? — попита той.
— Ти може да говориш — каза Ани, — а аз мога да те слушам.
— Първоначално наех Теди и Реймънд за петдесет хиляди, след това качих парите на деветдесет. Ще ти дам сто двайсет и пет хиляди.
— Сто седемдесет и пет хиляди — настоя Ани. — Или нямаме…
— Добре, съгласен съм — прекъсна я Джеръми. — Но ще ми трябва време да намеря парите. Какво ще кажете да намина утре по обяд?
— Добра идея. Донеси си хлороформ и голям празен куфар. Ти да не мислиш, че съм толкова глупава? Това ще се случи или на обществено място, или въобще няма да стане! — заяви Ани.
— Добре, добре. Какво ще кажете за Сентрал парк?
— Джеръми, възрастни дами без каквито и да било бижута стават жертва на грабежи в Сентрал парк. Ще се видим на улица „Хаустън-изток“ номер 205 на обяд.
— Какво има там? — попита Джеръми, след като повтори адреса.
— Огърлицата ти — отговори тя и затвори.
Свали бижуто от шията си, уви го в празна найлонова опаковка от лекарства, вдигна капака на урната и пусна пакетчето вътре.
— Наглеждай ми я, Бъди — помоли тя. — Ти си единственият, на когото имам доверие.
38
— Изглежда, си успял да говориш с Черил след срещата ни при Кейтс — отбеляза Кайли, докато маневрираше с колата по Трето авеню в най-натоварения час. Отивахме да говорим с Хауърд Сайкс в „Грейси Меншън“. — Вие, двете влюбени гълъбчета, успяхте ли най-накрая да заздравите връзката си?
— Да говоря, е доста силно казано — въздъхнах. — По-скоро се засякохме за кратко като два кораба в нощта, само дето бяхме две ченгета на стълбището. А заздравяването на връзката ни е още по-несигурно казано. В момента тя по-скоро се държи на нещо като свободно падане. Колкото до влюбени гълъбчета…
— Разбрах, разбрах… — прекъсна ме Кайли и зави рязко вдясно по Осемдесет и осма улица — съжалявам, че попитах.
— Недей да се извиняваш. Радвам се, че имам на кого да си го изкарам. Тази сутрин беше права да кажеш, че съм близал рани. Когато се прибрах снощи, бях принудително настанен на дивана и не успях да видя Черил чак до тази сутрин. И тъй като човек не може да направи това, което трябва, в управление, пълно с любопитни ченгета, ще се опитам да оправя нещата довечера, щом я заведа на вечеря в „Паола“.
— И ми наговори всичко това, защото си въобразяваш, че се интересувам от сапунената опера, която наричаш твой любовен живот? — попита Кайли. — Или просто ми намекваш по не толкова деликатен начин да не ти се обаждам довечера, защото ще си зает да поправяш нанесените щети?
— А ти как мислиш, детективе? — подразних я аз.
— Фино настроените ми детективски инстинкти ми подсказват, че ако ще водиш Черил на вечеря и вино в „Паола“, значи тя определено няма да скъса с теб преди вечеря — заключи Кайли.
Прекосихме източната част на Енд авеню и спряхме на алеята пред дома на кмета, след което се идентифицирахме пред охраната. Един от охранителите ни придружи до кабинета на Хауърд и преминах направо към работата, заради която бяхме дошли.
— Сър — започнах аз, — имаме трийсет и пет хиляди полицаи на разположение. Това е повече от достатъчна човешка сила, за да разпределим по един екип във всяка възможна болница в петте предградия и да чакаме бандата да удари отново, само че… — млъкнах и оставих думата да увисне във въздуха за момент.
— Само че — продължи той, запълвайки неизреченото — няма как да мобилизирате толкова много хора и да очаквате да запазим в тайна подобна мащабна акция.
— Точно така.
— Работил съм с двама ви достатъчно дълго, за да се досещам, че не сте дошли тук, за да ме помолите да позволя публичното оповестяване на информация за това разследване — каза той. — Значи имате план, нали?
— Всъщност — обади се Кайли — психологът на управлението ни, доктор Черил Робинсън, измисли идеята. Ние със Зак я харесахме, но не можем да я осъществим без значителна помощ и съдействие от ваша страна.
— Какво мога да направя? — попита Сайкс.
— Имаме нужда от вас да ни помогнете да подготвим следващия обир.