— Вие… Искате да ви помогна да оберете болница?
— Не, сър. Искаме да помогнете на тях да оберат болница, а ние ще сме там и ще ги причакваме.
— Господи! — възкликна Хауърд Сайкс. — Може би гледам прекалено много криминални сериали по телевизията, но си мислех, че вие, детективите, научавате какъв е проблемът, след което търсите улики и едва след това проследявате сами престъпните копелета.
— Тези копелета не оставят много улики — отбелязах аз.
— И коя от почитаемите градски болнични институции предлагате да бъде предопределената жертва? — поинтересува се той.
— Болница „Хъдсън“, ако успеете да ги убедите — заявих.
— И на какво дължат тази чест?
— Причините са две. Първи е факторът „сигурност“. Тези престъпници са добре въоръжени. Досега не са използвали оръжия, но ако се натъкнат на капан и бъдат изправени пред екип от морски тюлени, може би няма да се предадат без бой. В момента болница „Хъдсън“ е в процес на реновация и можем да ограничим операцията до два етажа, в които няма да се намират нито пациенти, нито болничен персонал.
— А каква е другата причина? — попита Сайкс.
— Смятаме, че „Хъдсън“ имат нещо, което онези желаят — обади се Кайли.
— Досега са крали всичко от всякъде — възрази Хауърд. — Стратегията им, изглежда, се изчерпва с това, че ако не е трайно заковано, значи могат да го отмъкнат. Откъде бихте могли да знаете какво ще поискат да вземат?
— Доктор Робинсън е направила анализ и се оказва, че крадците са доста по-избирателни, отколкото изглежда на пръв поглед. Никога не крадат един и същ вид оборудване два пъти.
— Е, и? Кражбите все пак са си кражби — сви рамене Сайкс.
— Има някои особености — поясни Кайли. — Ако някой нахлуе в магазин и задигне етажерка с петдесет палта, много вероятно е тези палта да се озоват на черния пазар. Но какво става, ако нахлуе в същия магазин и открадне само две палта, шест рокли, няколко панталона и чифт обувки?
— Звучи така, сякаш жена му го е пратила да напазарува — отбеляза Хауърд.
— Именно. Тези типове крадат едно от тези, три от вторите и едно от третите видове оборудване. Според теорията на доктор Робинсън те бавно и по малко събират оборудване за едно-единствено медицинско заведение.
— Господи! — възкликна Сайкс. — Да не мислите, че така оборудват своя собствена болница?
— Да, но все още не разполагат с всичко, което им е нужно.
— И какво смятате, че ще пожелаят да си вземат?
— Доктор Робинсън е изчислила, че на база медицинските потребности на голяма част от населението, както и на база пазарната стойност на оборудването за диагностика, тези хора биха се изкушили сериозно да се сдобият с уникална по рода си апаратура за мамографски изследвания — обясни Кайли.
— А „Хюстън“ наскоро закупиха две такива машини — заключих аз.
— Познавам изпълнителния им директор, Фил Ландсберг — каза Сайкс.
— А ние познаваме началника на охраната им, Франк Каваларо — добавих аз.
Хауърд Сайкс се облегна на стола си, разтърка чело с пръсти и затвори очи за петнайсетина секунди, преди да вдигне поглед към нас.
— Смятате ли, че наистина ще можете да се справите с това? — попита той.
— Не и без вашето участие — отговорих. — Вие какво мислите, сър? Ще можете ли да ни помогнете?
— Какво мисля аз ли? Ами че това е крайно откачено! Напълно и невъзвратимо шантаво е — заключи той. — Мога обаче да се обадя на Фил Ландсберг утре сутрин и да видя дали няма да успея да го убедя да се присъедини към тази лудост.
39
Джеръми Невинс, облечен само в черни еластични боксерки, прекоси стаята и се зае да изследва съдържанието на хотелския минибар.
— Можеш ли да повярваш що за цени имат тези боклуци? — попита той. — Бурканче ядки от макадамия и бутилка „Хайнекен“ тук струват повече от първата ми кола.
Лежащият гол сред чаршафите Лео Басет се засмя и разгледа мускулестото и изваяно тяло на трийсет и две годишния мъж, който се разхождаше само на няколко метра пред него.
Да прекарват всяка сряда вечер заедно с Джеръми в луксозния апартамент в хотел „Морган“, се беше превърнало в тяхна традиция, в мъничко бягство от останалата част на света. А сега, след смъртта на Елена, проваления обир и лудата идея на Макс да продадат името на компанията си, Лео имаше още по-голяма нужда от такова бягство.