Всеки, дочул разговора им, би ги сметнал просто за две ченгета, които обсъждат служебен въпрос, но аз бях достатъчно запознат със случая, за да доловя скрития подтекст на разговора им.
Сет вероятно разполагаше с информация, която можеше да отведе полицията до убиеца и Вархол настояваше да го разпита незабавно. Кайли също искаше да говори със Сет, защото той можеше да я доведе до Спенс. Тя обаче не беше свързана със случая или с официалното му разследване, така че Вархол се съгласи да й даде няколко часа до седем сутринта, така че тя да направи това, което правеше винаги — да наруши правилата.
— Благодаря ви — кимна Кайли.
— И когато откриете съпруга си, обадете ми се — добави Вархол. — Портфейлът му е у мен и искам да разбера как се е озовал в джоба на мъртвия.
Той се отдалечи да поговори със служител на криминалната лаборатория и остави Кайли, Черил и мен да се посъветваме насаме.
— Трябва да открием Сет и да говорим с него тази вечер — каза Кайли.
— Можем да започнем с едно телефонно обаждане до Шели Трегър — предложих.
— Не, той достатъчно се изтормози, преминавайки целия ад покрай Спенс. Нека позвъним на Боб Райцфелд. Той има достъп до базата данни за служителите и умее да пази тайна.
— Кой е Боб Райцфелд? — попита Черил.
— Бил е полицай цели трийсет години — обясних аз. — Беше страхотно ченге, но пенсионирането не му понесе добре, затова си намери работа като охранител в „Силвъркъп“ срещу петнайсет долара на час. Сега той ръководи отдела на охраната там. Кайли е права, Райцфелд може да ни помогне.
— Сигурна ли си, че ще успееш да се справиш? — Черил погледна към Кайли.
— Знам защо сте тук, доктор Робинсън — каза тя. — Ако на земята лежеше Спенс, щяхте да ме отведете далеч от огневата линия… И да ме закотвите зад бюро. А аз не бих могла да се противопоставя на това ваше решение. Това обаче не е съпругът ми, така че можете да ми вярвате, когато твърдя, че съм добре. Напълно добре съм — настоя тя.
Черил кимна.
— В такъв случай не искам да ви бавя повече. — Тя погледна към мен и добави: — Отнася се и за двама ви.
— Какво ще правиш? — попитах.
— Аз ли? — Черил успя да си придаде възможно най-невинен и в същото време палав вид. — Ами това място гъмжи от ченгета. Ще се огледам за най-симпатичния и ще си уредя превоз до Манхатън.
— В такъв случай ще се видим у дома.
— Ако извадиш късмет… — заяви тя и сви леко рамене.
43
Обадих се в дома на Боб Райцфелд.
— По дяволите! — възкликна той, когато му казах за Марко. — Харесвах го, но копелето само си търсеше смъртта. Радвам се, че не е бил Спенс.
— Познаваш ли онова хлапе Сет?
— Сет Пенциг ли? — замисли се за миг Райцфелд — Него не го харесвам.
— Досега не сме попаднали на някой, който да го харесва. Защо студиото още не го е уволнило? — поинтересувах се аз.
— Умно ченге си, Зак, а понякога задаваш много тъпи въпроси — разсмя се Райцфелд. — Това е шоубизнес. Ако наритваха всички задници и смъркачи на бял прашец, нямаше да има никакво шоу и определено никакъв бизнес. Знаеш, че Спенс унищожи два пълни декора, ала мога да се обзаложа, че ще го поканят да се върне обратно веднага щом отново е чист.
— Първо обаче ще трябва да го намерим, а за да го направим, се налага да открием този Сет — обясних аз. — Можеш ли да ни помогнеш? Не разполагаме с много време.
— Вече намерих домашния му адрес, докато говорим — каза той. — Живее на Трийсет и девето авеню, номер 631 в Удсайд.
Благодарих му и помолих шофьора на микробуса да ни закара с Кайли до Куинс. Това беше квартал на работническата класа, намиращ се на няколко километра от „Силвъркъп“. Апартаментът на Сет беше на втория етаж на сградата, точно над студио за маникюр.
Позвънихме на звънеца и ни пуснаха във фоайето без въпроси.
— Той дори не попита кой е — отбеляза Кайли. — Сигурно чака някаква доставка.
Каквото и да беше очаквал Сет, определено не беше нашата поява. Още щом отвори вратата на апартамента и ни видя, опита да я затръшне под носа ни. Кайли обаче я изблъска в лицето му и той залитна навътре.
— Нямате заповед — извика. — А и не съм направил нищо нередно.
— Това място вони на марихуана — отбеляза Кайли, — което ни дава достатъчен повод да влезем. Според Раздел трети, буква „М“, член 221 от Наказателния кодекс на щата Ню Йорк марихуаната е не само нещо нередно, но и силно незаконно. Лулата на масата няма да ти помогне особено при защитата — добави тя.