Выбрать главу

Кейтс изсумтя.

— Искаш ли да подадеш молба за отпуск по семейни причини? — обърна се тя към Кайли.

— Не, госпожо.

— Значи, ако смяташ да търсиш съпруга си, прави го в свободното си време, което, ако се съди по натовареността ви в момента, ще бъде незначително — обяви строго Кейтс. — Извадиш ли обаче отново служебната си значка, за да разрешаваш личните си проблеми, скоро ще се озовеш с много повече свободно време, отколкото някога си мечтала да имаш. Край на срещата. Свободни сте.

— Осъзнаваш ли, че ти дори не й се извини? — попитах Кайли веднага щом се върнахме на бюрата си.

— На мен ми се стори, че ти го направи достатъчно и за двама ни — подхвърли язвително тя.

— Виж, въпросът с извиненията не стои така. Очаква се самата ти да…

В този момент телефонът й изписука за пристигнало текстово съобщение и Кайли незабавно се обърна с гръб към мен, за да го прочете.

— О, боже! — изстена тя.

— Какво става?

Без да отговори, ми подаде телефона си. Съобщението беше от Кю и гласеше:

„Току-що получих тази снимка от едно от моите момичета. Кю“.

На снимката се виждаше много красиво чернокожо момиче, облечено в лъскаво късо потниче. До нея стоеше мъж с подпухнали очи и питие в едната ръка, а другата беше поставил върху рамото на момичето. Наоколо се виждаха сини, лилави и яркорозови светлинни петна — отблясъци от фойерверки, характерни за края на партито в почти всеки нощен клуб. Под снимката се четеше текст:

„Това бяло момче ли търсиш? Казва, че името му е Спенс“.

46

Сребристият Мерцедес S550 беше паркиран пред управлението. Родриго, личният шофьор на Кю, отвори страничната врата и двамата с Кайли влязохме вътре.

Самият Кю, облечен в шит по поръчка тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка на ситно райе в синьо и златисто, приличаше повече на морски капитан, отколкото на доставчик на елитни услуги с най-качествената плът и безценна информация.

— Първо най-важното — обърна се той към Кайли, — може ли телефона ти за момент?

Тя му го подаде и той изтри снимката, която й беше изпратил.

— Ако цитирам несравнимия Джон Ридли — продължи мъжът, — „дискретността никога не излиза от мода“.

— Къде е Спенс? — попита Кайли.

— В Атлантик Сити. Хотел „Боргата“, стая 1178.

— Вчера е бил в един бордей в нюйоркския квартал Бауъри. Изглежда, си е вдигнал стандарта. Как го намерихте? — заинтересува се тя.

— Моята работа много прилича на вашата — обясни Кю. — И двамата се храним от богатите и влиятелните. Ако Спенс се беше сврял в някой склад край Холандския тунел, никога нямаше да го разбера. Обаче пет минути след като се е появил в хотел, получих две съобщения. Едното беше от служител на паркинга, а другото от рецепционист. Помолих Таня, младата дама от снимката, да потвърди визуално присъствието му там. Само за протокола ще вметна, че не са били заедно. Просто се е навъртала около него достатъчно дълго, за да го снима… Споменавам го, в случай че се чудиш — уточни Кю.

— За протокола — каза Кайли, — естествено, че се учудих. Благодаря ти. Това е много успокояващо. Може би дори ще си поръчам тениска с надпис: „Съпругът ми не изневерява. Той просто взема наркотици“.

— Изглежда, наистина е повишил стандартите си. От свой доверен източник разбрах, че едно момче го е зарибило по леля Хейзъл.

Съществува обширен лексикон с жаргонни изрази от улицата, използвани от нелегалните търговци на дрога, за да забулят дейността си в мистерия. Всеки ден се появяват все нови и нови имена, но „лелите“ са термини, използвани от десетилетия. „Леля Мери“ е марихуана, „леля Нора“ е кокаин, а „леля Хейзъл“ е най-смъртоносната от всички — хероин.

— Съжалявам, че се налага да бъда вестоносецът на толкова неприятни вести — заяви Кю, — но поне знаеш къде е. Засега. Ако бях на твое място, щях да отида там възможно най-бързо.

— Бързо ли? — изуми се Кайли. — Атлантик Сити е на шест часа път оттук.

— Не и ако разполагате със светлинни сигнали и сирени и ако поддържате скорост като при гонка на бандити.

— Управлението не се радва особено на ченгета, които използват служебни коли, за да разрешават лични въпроси — отбеляза Кайли. — Оценявам помощта ти, но не мога да напусна града за толкова дълго време.