— А какво ще кажеш, ако помоля Родриго да организира нещата вместо теб?
— Да организира ли? — учуди се Кайли. — Това ли означава „любяща съпруга“ — да накараш някого да натъпка мъжа ти в багажника на мерцедес и да го замъкне на сто и шейсет километрово пътуване по Джърси Търнпайк.
Кю се разсмя.
— Да, забравих как работи полицейският ти мозък. Просто предлагах да те закарам дотам с хеликоптер. Разстоянието от Ню Йорк до Атлантик Сити се прекосява по въздух за трийсет и седем минути.
— Ти нима притежаваш… — Изумена, Кайли завъртя показалец във въздуха, имитирайки перка.
— Да кажем просто, че имам достъп. Служителите ми са на повикване двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Ясно е, че не мога да разчитам на публичен транспорт. Освен това хеликоптерът е глезотия, за която клиентелата ми си плаща с радост.
— Твоите клиенти разполагат с петцифрените суми, необходими, за да стигнат по въздух до рая на проститутките — отбеляза Кайли. — Аз обаче не мога да си позволя подобно щастие.
Кю положи всички усилия да се престори на обиден.
— Моля те, кога във взаимоотношенията ни е ставало въпрос за пари? Превозът е подарък.
— Ако заведеш майка си на въздушна разходка, това е подарък. Ако заведеш ченге, това е подкуп. Благодаря, но… Не, благодаря! — отсече Кайли.
— По дяволите, Кайли! Върша ви услуги и вие ми вършите услуги. Това стои в основата на взаимоотношенията ни. Помагам ти да хванеш следите на един наркозависим. Някой ден ти ще ми се отплатиш, танто за танто! Защо сега изведнъж променяш правилата? — попита той и се обърна към мен: — Зак, моля те, влей малко разум на това момиче…
— Само ако ми кажеш какво точно става — прекъснах го аз.
— За какво говориш? — изгледа ме неразбиращо Кю. — Нищо не става. Само се опитвам да помогна на партньорката ти.
— Ти вече й помогна. Открил си съпруга й. На този етап е нормално да се оттеглиш, но ти продължаваш да помагаш. Затова и се питам: „Защо Кю инвестира толкова усилия, за да закара Кайли до Атлантик Сити, че чак е готов да я замъкне дотам с хеликоптер на свои собствени разноски?“. Единственият отговор, който ми хрумва, е, че там има нещо, което е важно за теб. Би ли искал да го споделиш с нас? — попитах аз.
— Добре, свалям всички карти — предаде се Кю. — Организирам едно парти в хотел „Боргата“ този уикенд за най-отбраните ми клиенти — седмина господа от петролния бизнес в Тексас. Всички са бели мъже, женени са и си падат по цветнокожи дами. Парите не стоят на дневен ред. Интересува ги единствено дискретността — дори самият аз не знам истинските им имена. В неделя сутрин те ми плащат в брой и отлитат обратно у дома. Тогава е големият ден за плащане и се опасявам, че Спенс може да го прецака.
— Как?
— Защото е известен телевизионен продуцент и съпруг на ченге. Ако бъде открит мъртъв в леглото си, хотелът, в който се е случило, ще се превърне в медиен панаир и моите срамежливи каубои от страх пред камерите ще дръпнат шалтера на партито още преди да е започнало. Можете ли да ми помогнете с това?
— Може би — замислих се за миг. — Би ли излязъл от колата, така че с Кайли да си разменим няколко думи насаме?
Не се наложи да го моля повторно.
— Искаш ли да си вземеш ден отпуск и да отпътуваш дотам с кола още сега? — обърнах се аз към нея веднага щом останахме сами.
— Не. Писна ми да поставям проблемите на Спенс пред кариерата си. Ще изляза от работа в шест, ще взема кола под наем и ще се върна до сутринта. Ти можеш да останеш и да ме покриваш.
— Би било много по-бързо да прелетиш с хеликоптер.
— Правила съм много глупави неща, Зак, но никога не съм приемала подкуп — заяви тя.
— Това не е подкуп — възразих аз. — Кю е най-добрият ни информатор. Току-що ни поднесе Реймънд Дейвис и Теди Райдър, както самият той подчерта — „танто за танто“. Няма как да му дадем специален пропуск за „измъкване от затвора“, но можем да му помогнем да елиминира някоя минимална пречка за бизнеса му. И двамата ще отлетим до Атлантик Сити довечера. Ще ти помогна да замъкнеш жалкия задник на Спенс до клиниката за рехабилитация, а ако някой ни потърси по телефона, ще бъдем само на трийсет и седем минутно разстояние от града. На мен ситуацията ми се струва печеливша отвсякъде.
— О, боже! — изстена тя. — Създала съм чудовище. Ти си започнал да разсъждаваш като мен.