— Твърде късно е — отбелязах аз.
— Говорех на теб, Зак. — Той се обърна в леглото и се надигна до седнало положение. — Какво, по дяволите, искаше да каже тя с това за идентифицирането на тялото ми?
— Твоето приятелче Марко е отишъл снощи в Бронкс с портфейл, пълен с пари — обясних аз. — Твоят портфейл.
— Е, и? Дадох малък заем на приятел. Откога това е престъпление?
— Не си му дал никакъв заем, Спенс. Пратил си го да купи наркотици в най-опасната зона и си го снабдил с достатъчно кеш, така че да го превърнеш в мишена. Свършило е работа. Някой го е гръмнал в главата. Твоята лична карта е била в джоба му, така че жена ти прекара няколко часа, мислейки, че това си бил ти. Тя не иска отново да преживява това. Не го искам и аз.
Спенс не каза нищо.
— За едно нещо си прав — продължих аз. — Кайли не може да ти помогне. Не мисля, че ти дори искаш помощ, но в случай че все пак решиш, обади се на този номер. — Извадих листче от джоба си.
Спенс ме изгледа с отвращение.
— Вече имам номера ти, Зак, но недей да чакаш с нетърпение да ти звънна.
В този момент Кайли се показа през вратата.
— Кейтс се обади. Трябва да тръгваме. Веднага! — извика тя.
— Успех — казах аз и подадох номера на Спенс, след което напуснах стаята му, мислейки си дали някога щях да го видя отново жив.
— Не споменах на Кейтс къде сме — отбеляза Кайли, докато вървяхме забързано по коридора. — Обясних й само, че сме на път към местопрестъплението.
— Нека да позная, ще разследваме поредния обир в болница.
— Де да беше. Става дума за двойно убийство и Кейтс е пощуряла.
— И е решила да се обади на нас за това? — учудих се аз. — Тя знае, че програмата ни е пълна с шест други неща чак до неделя. Защо ни прехвърля още два трупа?
— Сигурно защото тези двата направо викат имената ни отдалеч — обясни Кайли.
— За кого става въпрос? — попитах аз.
— Все още не са идентифицирани, но лежат на пода в кухнята на луксозното жилище на братята Басет.
53
— Ако от това ще се почувстваш по-добре, ти му спаси живота — казах на Кайли още щом се качихме в колата за обратния път към хеликоптерната площадка.
— Такава е работата на ченгетата — въздъхна тя. — Само че за пръв път ми се случва да се чувствам така, сякаш дължа извинение на човека, чийто живот съм спасила.
— Не дължиш нищо на Спенс. Няма нещо, което си можела да направиш и не си направила.
— Ами ти? Видях те да му даваш телефонния си номер.
— Не беше моят. Дадох му контакт с денонощна гореща линия за помощ на наркозависими тук в Атлантик Сити. Имаше постер с листчета за откъсване в чакалнята на болницата. Реших, че той никога няма да се обади на съветника си в Ню Йорк, но има известен шанс смъртта на Марко да му подейства стряскащо и може би ще реши, че трябва да поговори с някой напълно непознат.
— Благодаря ти. — Тя обърна глава и се загледа през прозореца на колата, давайки ми ясен знак, че разговорът е приключил.
Почти бяхме стигнали до хеликоптерната площадка, когато телефонът ми иззвъня.
— О, по дяволите! — изстенах, щом видях името, изписано на екрана.
— Звучиш така, все едно е или шефката, или приятелката ти — отбеляза Кайли. — Кейтс се обади току-що, значи трябва да е Черил — заключи тя.
Тя беше. Надявах се да стигнем обратно в Ню Йорк, преди да е разбрала, че ме няма, но подобно на мнозина други в Атлантик сити, и аз бях заложил на губеща позиция.
— Здравей — вдигнах телефона, — още няма девет и половина. Мислех, че с майка ти ще бъдете в театъра.
— Представлението беше ужасно глупаво — каза тя. — Тръгнахме си през антракта. Мислех, че по това време вече ще си се прибрал. Къде си?
— В Атлантик Сити.
— Атлантик… — изуми се тя. — И какво прави „Специални клиенти“ на нюйоркската полиция там?
— Не е полицейска задача. Кайли успя да проследи Спенс и имаше нужда от помощ с него, така че…
— Така че си я откарал дотам ли?
— Всъщност дойдохме с хеликоптер — обясних аз.
— Шегуваш ли се? Управлението е платило за хеликоптер само за да може Кайли да прибере съпруга си?
— Хеликоптерът е частен. Един човек, когото познаваме, се опита да помогне на Кайли и… Ала то е дълга история.