— И кога изобщо имаше намерение да ми споменеш за това? — попита Черил.
— Виж, в момента наистина не мога да говоря…
— Убедена съм, че не можеш. Може би ще намериш малко време за това, когато се прибереш. А кога ще бъде това, между другото? — попита тя.
— Не знам. Случаят на Елена Травърс току-що получи ново развитие. В момента сме на път към местопрестъпление.
— С хеликоптера — довърши Черил.
— Да.
— Значи сега сте на полицейска задача, но въпреки това продължавате да използвате частния хеликоптер на Кайли?
— Ще говорим, когато се прибера — казах аз.
— Нямам търпение. Приятен полет. — Тя прекъсна разговора.
Усмихнах се и продължих да говоря в телефона:
— Да, изглежда, Спенс ще трябва да прекара още няколко нощи в болницата и затова… Добре, ще й предам поздравите ти. И аз те обичам.
Колата спря и прибрах телефона в джоба си.
— Черил ти изпраща поздрави — казах на Кайли.
Не разбрах дали тя се хвана на театъра ми, но кимна и ми благодари.
54
Беше почти десет и половина, когато с Кайли пристигнахме обратно на Западна двайсет и първа улица и заварихме градския дворец на братята Басет отново окъпан в примигващите светлини на полицейски коли. Периметърът наоколо вече беше отцепен и обичайният контингент от униформени се бе заел със задачата да отблъсква любопитните зяпачи.
— Това е странно — отбеляза Кайли и посочи към самотната фигура, застанала пред входната врата.
Беше Чък Драйдън. Отдавна се знаеше, че Чък е странен тип, но този път той изглеждаше особено много не на мястото си. Вместо да е в къщата и да се суети над тялото, обирайки внимателно всяка частица от веществени доказателства, която забележеше, той стоеше отвън и пушеше електронна цигара. Още по-необичайна беше реакцията му, когато ни видя.
— Детективи! — извика той. — Отдавна ви чакам.
— Съжаляваме, че се забавихме — извини се Кайли. — Със Зак бяхме извън града и…
— Не, нямах предвид, че сте се забавили. — Той прибра електронната цигара в джоба си. — Исках да кажа, че открих някои много интересни неща и нямах търпение вие двамата да се заемете със случая.
— Чък — прекъснах го аз, — все още сме толкова далеч от случая, че дори не знаем кои са жертвите.
— Още по-добре — отвърна той и плесна с ръце. — Хайде да се качим горе и да видите.
Взехме асансьора до третия етаж, където с Кайли се бяхме срещнали с братята Басет преди няколко вечери. В момента луксозният апартамент на Лео изглеждаше като сортировъчен център, в който различни полицейски служители с латексови ръкавици и найлонови калцуни събираха проби, обираха прах и фотографираха всеки сантиметър от пространството. Във въздуха се носеше мирис на вино и смърт.
Последвахме Чък в кухнята, където на покрития със светлосиви плочки под лежаха две тела. Първото беше на нисък, дебел и жестоко малтретиран мъж — Лео Басет.
— Двайсет прободни рани — осведоми ни Драйдън. — Повечето от тях са нанесени при самозащита.
Огледахме стаята, навсякъде бяха пръснати натрошени стъкла от счупени бутилки вино, керамични купи, кристален декантер… Изглежда, всички бяха съборени от кухненския плот, докато Лео се беше опитвал да се бори с нападателя си.
— Оказал е сериозен отпор — отбелязах аз.
— Не е бил достатъчен. Ето го и победителя — добави Драйдън и посочи към второто тяло.
Мъжът беше почти наполовина на годините на Лео. Лявата половина на лицето му лежеше в локва вино, а на предната част на ризата му имаше тъмночервено петно, но то явно произлизаше от огнестрелната рана в средата на гръдния му кош.
— Разпознавате ли го? — попита Драйдън.
— А трябва ли? — учудих се аз.
Той извади айпад и ни показа снимка — замазания кадър от охранителните камери, който бяхме свалили от видеозаписа на Елиът Морис в нощта на убийството на Реймънд Дейвис.
— Може би е същият човек — предположих.
— Прекарах снимката през софтуер за разпознаване на лица. Той е. Името му е Джеръми Невинс. Оръжието е дошло оттук. — Драйдън посочи голям дървен блок със забучени в него ножове, поставен на кухненския плот. Седем от осемте му прореза все още бяха пълни. Единият беше празен.
Чък вдигна прозрачна торбичка за събиране на доказателства, в която се виждаше окървавен нож, явно комплект със седемте, които още стояха на поставката.