— Разговорът ни приключи — заяви Ани и затръшна вратата на апартамента си.
— Описахте доста живописна картинка, детективе — обърнах се аз към Кайли, докато слизахме с асансьора. — Особено много ми хареса това с пътните камери. Беше много достоверно.
— Ще ми се само да беше истина — каза тя. — Ала хората дотам са обсебени от мисълта, че Биг Брадър ги следи навсякъде, та се обзалагам как Ани Райдър ще се окаже по-параноична от останалите.
Прекарахме останалата част от пътя обратно до Манхатън в блажено мълчание. За пореден път беше почти два часът през нощта, когато се прибирах у дома, но сега не се налагаше да се кача чак до апартамента, за да разбера дали Черил е там.
Портиерът на сградата ми, Ейнджъл, ми подаде бележка с думите: „Доктор Робинсън остави това за вас“.
Беше късче хартия, откъснато от края на жълта подложка с листове за писане. Останалата част от страницата си стоеше на бюрото на Ейнджъл. Черил беше надраскала припряно бележката, сякаш много беше бързала да напусне сградата.
Ще прекарам нощта в моя апартамент. Бъди при Гери в 6:30 сутринта.
Благодарих на Ейнджъл и се качих с асансьора до празния си апартамент.
58
Смъкнах дрехите си, взех си душ и се стоварих в леглото, след което отново препрочетох бележката на Черил.
Нямаше нужда да си детектив, за да разбереш какво беше имала предвид с това Ще прекарам нощта в моя апартамент. Озадачаваше ме обаче частта Бъди при Гери в 6:30 сутринта. Дали това означаваше: И аз ще бъда при Гери и ще се радвам да се присъединиш към нас, или беше по-скоро: Гледай по-добре да си при Гери в 6:30, така че да мога да ти прочета конското?
Нагласих будилника за пет часа, за да бъда в закусвалнята достатъчно рано и да мога да запозная Гери с развитието на цялата ситуация.
Тя седна на пейката в сепарето срещу мен и аз й разказах съкратената версия на всичко, случило се предишния ден.
— Е, какво мислите, доктор Гомпертс? — попитах я аз.
— Имам само една мисъл — призна тя. — Чудя се защо ли изобщо се занимавам да ти давам съвети? Онзи ден те предупредих, че прекарваш нощите си с Кайли, но не мисля, че си запомнил и една думичка от това, което ти говорих.
— Разбира се, че съм запомнил. Как бих могъл да забравя кукления театър, в който аз участвах в ролята на пакетче изкуствен подсладител?
— Ще пробвам пак. — Тя плъзна чашата ми с вода към ръба на масата. — Ето това е Кайли — каза. — Бракът й виси на косъм.
Гери ме погледна дяволито и внимателно заизблъсква чашата с пръст към ръба.
— Той се клати, Зак. Наистина виси на косъм — повтори тя.
— Ти си луда — извиках аз и грабнах чашата в мига, в който тя опасно се наклони.
— А ти си безнадежден. Не можеш да се отървеш от Кайли и винаги ще се навърташ около нея, за да я хванеш, ако тръгне да пада.
— И какво му е лошото на това?
— Добър въпрос — кимна Гери и се изправи. — Защо не го зададеш на дамата, която току-що влезе в заведението? — добави тя и побърза да се върне в кухнята си.
Беше Черил. Тя седна на мястото срещу мен и премина директно на въпроса:
— Какво точно стана вчера? И гледай да не пропускаш подробности.
Разказах й за всичко — от сутрешното посещение на Кю до среднощния ни разговор с Ани Райдър. Като умел психолог, тя съумя да ме изслуша, без да ме прекъсне.
— Щом си знаел, че с Кайли ще летите за Атлантик Сити, защо излъга, че ще работите? — попита, щом приключих.
— Беше много глупаво от моя страна — оправдах се аз. — Не мога да ти кажа колко много съжалявам.
— Това, от което ме боли най-много, е, че си чувствал, че трябва да ме излъжеш. Мислиш ли, че ако ми беше казал истината, щях да опитам да те спра?
— Черил, казах ти истината във вторник, когато излязох преди вечерята ни, но ти въпреки това се ядоса. А следващата вечер в ресторанта на Паола спомена, че ти харесва да бъдеш с мен, но все още не си сигурна дали можеш да понесеш да живееш с мен.