— Зак — положи тя ръката си върху моята, — това е, защото една голяма част от съвместния ни живот включва това да не живея с теб. Когато само излизахме и ти беше зает, аз си бях в моя собствен апартамент. Липсваше ми, но можех да се справя с това, защото разбирам какви са изискванията на професията ти като детектив. Нещата обаче са различни, когато съм в твоя апартамент.
— Защо? — свих рамене аз.
— Защото, когато не се прибереш у дома, аз не съм просто самотна, а се чувствам самотна на място, в което предпочитам да не се намирам в този момент. Всичко, което виждам, ми напомня за теб, а теб те няма. Това е все едно да живееш с призрак.
— Това означава ли, че ще се изнесеш?
— Не и от живота ти, но сериозно обмислям идеята да се изнеса от апартамента ти.
— Кога?
— Не знам. Казах ти, че ще пробваме за един месец, а аз съм жена, която държи на думата си. Изминаха двайсет и осем дни, така че какво ще кажеш да опитаме отново довечера?
Затворих очи и разтърках клепачи с опакото на дланите си.
— Довечера няма да съм у дома — отроних накрая аз.
— Защо? — засмя се на глас тя.
— С Кайли ще участваме в засадата, подготвена в болница „Хъдсън“, и ще прекараме цялата нощ там. Обикновено не се занимавам с такива неща, но обещах на Кейтс и на съпруга на кметицата. Наистина много съжалявам.
— Недей да се извиняваш — прекъсна ме Черил. — Точно това е нещото, което те прави толкова страхотно ченге.
— Аха — въздъхнах, — такъв съм си — страхотно ченге, но скапан приятел.
59
Ани успя да се досети само за една причина, поради която невестулка като Джеръми би оставила огърлица за осем милиона долара и би избягала — защото тя не струваше осем милиона.
Имаше един-единствен начин да разбере със сигурност и това беше да попита Гинсбърг.
— Безупречна е — отбеляза той, след като я разгледа под лупа за по-малко от двайсет секунди. — Всеки от камъните й е идеален.
Ани се усмихна за пръв път, откакто беше напуснала деликатесния ресторант. Гинсбърг беше прекарал последните шейсет години в бизнеса с продажба на бижута.
— Значи е истинска? — попита тя.
— Не, камъните са синтетични. Природата никога не създава нещо идеално, но науката може да го направи. Камъните са произведени в лаборатория. Нужни са няколко месеца за това и изглеждат по-добре от повечето дрънкулки, които използват в реквизитните бижута. Но дали са истински? Не — заяви Гинсбърг.
Усмивката на Ани премина в отчаяна гримаса, а Гинсбърг я прегърна дружески. Осем месеца в годината с него излизаха на вечери или кино, ходеха на мачове на „Метс“ или просто прекарваха вечерите си в апартамента му на третия етаж в сградата. Точно преди Деня на благодарността той заминаваше за Флорида и когато се върнеше през пролетта, двамата продължаваха от там, където бяха спрели.
— Съжалявам, че трябва да ти съобщя лошата вест, но знаеш ли какво ще те накара да се почувстваш по-добре? — попита той и й намигна. — Какво ще кажеш за малко следобедна наслада?
Дори на осемдесет и две, Гинсбърг се хвалеше, че имал либидото на шейсетгодишен, и въпреки че сексът не беше чак толкова важен за Ани, понякога тя се нуждаеше просто от удоволствието да бъде в нечии прегръдки и да докосва истински жив и топъл мъж, а не бронзова урна.
Това беше един от тези пъти.
Час по-късно тя съобщи лошата новина и на Теди.
— Значи огърлицата е боклук? — ядоса се той.
— Не е боклук, но и не струва толкова много пари, че да се излагаме на опасност, за да я продадем.
— Е, какво ще направим в такъв случай, мамо?
Ани не знаеше отговора на този въпрос.
— Не се тревожи, хлапе. Имам една идея — излъга тя. — Просто ми трябва малко време да я обмисля.
Тя все още се мъчеше да си състави някакъв план, когато двамата детективи се появиха отново, съобщиха й, че Джеръми бил мъртъв, и предложиха на Теди възможност да пледира в съда, че е невинен за убийство. Осем години бяха много време, но тя никога не би си простила, ако го заловяха и му се наложеше да прекара остатъка от живота си зад решетките. Реши да преспи и после пак да обмисли нещата внимателно.
Отговорът й се проясни посред нощ. Беше толкова очевиден и ясен, че я порази и тя се плесна по челото, отвратена, задето не се беше досетила за това по-рано. Стана, взе си душ и направи кана кафе, а точно в пет и петнайсет сутринта излезе от апартамента, отиде до магазина за деликатесни храни на Двайсет и седма улица и се върна вкъщи с кутия понички и сутрешните вестници.